Армиите и хората

Днешният ден освен от многото именяци, се празнува и като ден на храбростта на Българската армия. Още един ден , в който можем да отдадем почит на хората дали животът си за живеем по-добре днес. Историята на вчерашният ден, обаче не е сътворена от генералите въпреки, че на парадът те се пъчеха най-отпред. Историята и това, пред което се прекланяме е написана от обикновените хора.
Вчера прочетох и едно стихотворение(ТУК) и се замислих за пореден път за двойствеността на нещата.
Замислих се за нещо, което би трябвало вече да сме научили в досегашната история на човечеството, но още говорейки за него, използваме стереотипи от минали векове. Замислих се за ролята на армиите в миналото и днес.
Ролята не се е променила. Променили са се въоръжението и униформите, но не и предназначението и целите. За съжаление и днес продължават да са популярни много митове за армиите. Всеки ден се сблъскваме с тях и вече толкова сме свикнали, че ги приемаме за аксиоми.

На първо място стои митът, че основна функция на армията е за защитава страната. В това няма нищо вярно. Основна функция на армията е агресията и заплахата към други страни. Защитата на страната се осъществява от гражданите и. Пример за това са войните в последните години. Мощни и отлично въоръжени армии, с години не могат да установят контрол и са принудени да се оттеглят, за да ограничат загубите си. Срещу себе си те нямат друга армия. Тогава би било лесно. Срещу себе си имат обикновени хора, същите каквито са били българите воювали и загинали при Сливница.

Втори мит е, че наличието на силна армия предотвратява насилието. Също нещо невярно. Всъщност точно наличието на силна армия води до започване на насилието. Да оставим настрана редицата военни преврати извършени с оправданието за въвеждане на ред. Да оставим настрана и използването на армиите за решаване на граждански проблеми, но самото наличие на силни армии води до чувство за безнаказаност, а от там и на агресия срещу други държави.

Трети мит е, че военните технологии ускоряват човешкият прогрес. Също нещо без грам истина в него. Всъщност военната индустрия забавя с години всяко ново откритие, което би било по-полезно за обикновените хора, ако беше общодостъпно. Големите бюджети, отпускани за разработки във военната област, също не са нещо похвално. Дори четвърт от тези пари ще са достатъчни да се премахне гладът на планетата. Това по-малко важно ли е?
Голяма част от тези пари, дори не отиват по предназначение, а се озовават директно в джобовете на „търговците със смърт”.

Четвъртият мит е за дисциплината и непогрешимостта на военните. Всъщност въпреки затвореността на това общество, навън излизат достатъчно кирливи ризи за да ни убедят в противното. Глупостите, които се вършат са уникални. Случаят в Цалапица, още е секретен и такъв ще си остане. През лятото попаднах на друга подобна глупост. Бях чел за нея, но мислех, че е част от фолклора. Колко ли хора са виждали прословутите тунели прокарани в Дунавската равнина с „умната” идея, тя да бъде наводнена при настъпление на Врагът? Аз ги видях. Наистина са уникално прахосване на средства и енергия продиктувано от нечий болен мозък.
Колкото до дисциплината повечето от вас могат да дадат достатъчно примери за обратното.

Днес, когато се прибрах, по неволя гледах репортажи от парада. Не ми направиха впечатление униформите, нито пък официалните лица. Направи ми впечатление, че сред множеството имаше доста деца. Сигурно се радват на блестящите униформи, на стройните редици и оркестрите.
Шарено е, като в приказка. Децата обичат приказките, но дори и не предполагат, какво се крие зад тази. Възрастните, обаче знаят. Защо тогава и те като децата се водят по блясъка?
Преди време един клип с такива играещи си на война деца ме накара да пиша по темата(ТУК). Днес искам само да си пожелая, да бъдем повече пастири, а не войници. Да се грижим за агнето, а не да го жертваме. Защото да спасиш някого е по-достойна постъпка, от това да убиваш.

С почит към храбростта на всички обикновени хора!
Техните постъпки ще се помнят, дори когато вече никой няма да знае значението на думата армия!