В едно далечно царство преди много години живял един владетел. Истинското му име никой не помни, но според летописците било цар По По Най. Защо го наричали така ли? Защото бил във всичко по-по-най. По-висок от всички, по-красив и най-умен. Имал още много качества и всички били превъзходни. Поне така казвали летописците. Царството било огромно, но всички познавали царят. Как няма да го познават, като името му било написано навсякъде, а образът му стоял и на най-дребните монети.
Хората рядко имали контакт с него, но пък разказите за неговите способности обхождали царствата надлъж и нашир.
Един ден, обаче на цар По По Най му омръзнало в двореца и тръгнал да обикаля страната си. Бил се дегизирал и не взел никого със себе си. Страната била голяма, а той я познавал само по картите и успял да се загуби още на втория ден. Нощта го заварила в малко селце, където всички врати били залостени. Колкото и да чукал и викал, никой не отварял. Накрая стигнал до краят на селото, където една възрастна жена отворила вратата и се съгласила да го пусне да пренощува. Странно, но не го познала.
Стоплил се царят, хапнал набързо и седнали с бабата на чаша чай да поговорят.
-Ти как се казваш, младежо?-попитала бабата.
-А ти не ме ли позна, бабо? Аз съм най-известният човек в това царство! Аз съм цар По По Най!
-По топъл чай ли искаш? Не се притеснявай. Сега ще го стопля -отвърнала бабата, която недочувала.
-Не чай, бабо! Аз съм цар По По Най! Най- известният човек в царството!
-Най-известен ли? В нашето село най-известен е Хей Хей Пей! Много хубаво пее той. Цяло село го знае, но откак стана известен прегракна от отговори на почитатели и като запее, все фалшиво го докарва.
* * *
Няма да довършвам приказката. Краят може да е всякакъв, а поуката всеки прави за себе си.
Замислям се за друго. Какво е мястото на популярността в човешката ценностна система? С какви мерни единици се измерва? Защо едни хора изглеждат имунизирани, а други я търсят на всяка цена? Отрова ли е, наркотик ли е, или нещо безобидно?
Къде ли е границата и има ли такава? Има ли лекарство или е неизлечимо?
Все въпроси с много отговори. Всеки човек има своите.
Хората имат различен поглед за света и ценностти. Като вид които живее в група човека има стремеж към лидерство, да бъде водач, търсене на поулярност.
ОтговорИзтриванеМеханизмът се задеиства когато мислиш за това и отслабва когато вниманието ти е концентрирано другаде. Това е истинкт донесъл и хубаво и лошо на човечеството. Което води до размисъл на тема "Къде свършва разума и къде инстинкта взима превес" ;)
Винаги съм се стремял да игнорирам този инстинкт.Виждал съм и всеки ден виждам, в какво той може да превърне един човек. Не съм имунизиран, обаче и това не ми харесва.
ОтговорИзтриванеВсичко се съдържа в заглавието - кой е по-по- най. От малки учат децата да се съревновават помежду си. И ценно е само първото място. Само то носи медал, грамота или купа. Дори и второто - вече е провал. От тук нататък се оформят стремежите на тези, които са се борили и са успявали като деца - да грабнат "купата".
ОтговорИзтриванеВсичко това има и друга страна. Познанията ми по хомеопатия ми дават материал за сравнение на различни типове хора. Някои от тях обичат да са в "сянка", да бъдат подчинени и да не се забелязват много. Те просто са си такива. Искам да кажа, че хората се раждат с някакви дадености и не е само възпитанието и средата факторът, който определя дали ще се стремят към лидерство или не. Все пак за лидер е необходимо човекът да има качества, а не всеки ги има.
Jackie ,наистина зависи от много неща, но ме притеснява отрицателното влияние.Купата често се превръща в единствената цел.
ОтговорИзтриванеМен ме притеснява освен това и друго - че във всяко общество от хора тази единствена цел се поощрява!
ОтговорИзтриванеТук се сещам за един кратък разказ за един човек, който по цял ден стоя и мислел, спял по малко, още по-малко се хранел и пак мислел..... Какво мислел ли? Ами търсел отговорите на всичко в живота. Искал да знае защо, кога и как..... Но все нещо му убягвало. Докато един ден не грабнал мотиката и не се запътил към лозето. А там, съседът му, през оградата още го заприказвал - как е, как върви живота, нещо оклюмал му изглеждал.... И тогава човекът, търсещ отговори, споделил какво му тежи, споделил, че не може да намери отговори на всико, което го вълнува. Съседът му подскочил - ама така кажи! и се забързал към къщурката си. Донесъл една голяяяма дебела книга и му казал - момче, тук пише всичко, всичко, което ти трябва да знаеш за живота. С треперещи ръце поел книгата, обърнал я към себе си и прочел заглавието....... "Календар на лозаря"
ОтговорИзтриване