Циркът идва при нас

„25 години народна власт - 25 години цирк. „
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Спомням си преди години, какво вълнение изпитвахме, когато в нашият малък град се разпънеше куполът на някой цирк. По улиците обикаляха коли с високоговорители с облечени като клоуни шофьори и шумно рекламираха голямото събитие.
За нас децата настъпваха дни на вълнение. Опитвахме всичко. Стрелбището, въртележките с малки олющени кончета и захарният памук, от който целите лепнехме часове, след като го бяхме изяли.
Най-важното събитие, разбира се беше самите представления. Тежко на тези родители, които не намереха време да заведат децата си. Седнали на неудобните дървени пейки с вълнение наблюдавахме случващото се на манежа. Там в продължение на час и половина се редуваха сцена след сцена, коя от коя по-пленителни за детското въображение. Дресьори подчиняваха на волята си страховито ревящи лъвове, фокусници режеха на две хора или изваждаха предмети от нищото, акробати летяха чак до самият купол , а жонгльори без всякакво усилие, хвърляха и ловяха множество предмети. Над всички бяха клоуните. Участваха във всяка сцена. Осмиваха другите, но по-често ставаха те за смях. Падаха и ставаха, отнасяха ритници и шамари, но сякаш не ги усещаха, а продължаваха с нестихващ ентусиазъм да предизвикват смехът на хората.
Имаше и един чичко с костюм и папионка. Мислеше си, че води представлението. Обявяваше поредният номер и хвалеше изпълнителите и представлението, а всъщност не правеше нищо. Мислеше си, че без него не може, че той е в центърът на представлението, а ни беше досаден и скучен. Смешен чичко. Едва дочаквахме да свърши, за да продължи представлението.

Днес се сетих за цирковите представления от детството си по друга причина. От другата неделя започва предизборната кампания. Започва една поредица, без почивни дни от прояви на кандидатите. Започва едно безогледно харчене на пари, за клипове, концерти, рекламни брошури, сувенири и балони, разбира се. Ако има и захарен памук, ще заприлича съвсем на цирк. Всъщност цирковото представление вече започна. Уж неофициално, но където и да погледнеш виждаш цирковите афиши. Тази година дори нещата ще се повторят два пъти. Няма да скучаем.
Ще почнат турнетата от град на град. На сцената ще се редуват, певци, акробати и танцьори. Клоуни ще разсмиват публиката, а подставени лица в публиката ще аплодират гръмогласно.
Сред всичката тази шумотевица, едни хора с костюми, ще се опитват да кажат нещо, а публиката ще ги изтърпи милостиво, чакайки следващия номер.
Горките кандидати! Хората ще коментират певците и шоуто, а тях никой няма да ги забелязва.

Ефектът на тези представления е нулев. Някой познава ли човек, който е решил да гласува, или пък е избрал, за кого да гласува повлиян от тези представления? Май никой не знае за такъв случай.
Хората ги интересува, кои певци ще пеят на митингите на дадена партия и какво ще раздават за спомен. Сигурен съм, че и тая година подборът на изпълнители ще е добър. Сигурен съм и в това, че никоя партия няма да рискува с представителя ни на „Евровизия”.
Около миналите избори забелязах, че много от партиите, въпреки твърденията, че не харесват чалгата се бяха оборудвали с по няколко поп-фолк изпълнителя. Предполагам, че причината е по-лесното купуване на гласове в този бранш. Това качество се цени повече от политическите щабове, отколкото съдържанието на текстовете.

Всъщност ефекта на тези представления може, дори да е обратен. Още съм сърдит на една партия от предишната кампания за това, че за мен не остана и една рекламна фланелка. Хората носеха по няколко, а за мен да няма! Направо съм възмутен! Ще гласувам за тази партия на куково лято!
Друга партия пък прекали с фойерверките и кучето на съседа цяла нощ не можа да се успокои, виейки на умряло. Загубих си сънят за една нощ, ама тази партия загуби гласът ми завинаги!

Всъщност цялата тази кампания, проведена по този начин е едно безотговорно пръскане на пари. Тези пари не са мои, но не са и на политическите партии. Всъщност част от тях идват от държавния бюджет и като данъкоплатец имам право да протестирам срещу начинът на прахосването им. Независимо, кой ги дава сигурен съм, че могат да се използват за по-полезни неща. Би ме впечатлило, ако някоя партия намери начин тези пари да отидат там, където могат да са полезни на обществото, а не в джобовете на PR агенциите.
Само, че това са само мои глупави разсъждения.

Знам, че никой няма да ме послуша. Няма да послуша и мнозинството от хората, които мислят така. Ще си гледаме циркът и тази година.

„Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка. „ (Владимир Илич Ленин)

Тъй като аз вече съм решил, какво ще правя на тези избори, както са решили това и болшинството хора в страната, искам да поздравя всички участници в това представление с припева на една песен, в изпълнение на любимия ми клоун.

А нам все равно!

И не забравяйте захарния памук! Той е много важен!