Обещавам! От мене - каруцата и чифт волове!

В петък пътувах по работа. Неприятна командировка в предпразничния ден, но вече бяхме закъснели с всички срокове по една поръчка. Когото тръгнахме се бяхме разбрали, да се опитаме да договорим сроковете така, че нещата да са приемливи и за двете фирми. Всъщност преговарящият ще е един. Двама с колегата ни водеха за да ни ползват за справочници и ако нещата се объркат, началството да има на кого да прехвърли вината. Пристигнахме на мястото и успяхме да разсрочим частично поръчките, но остана един проблем, който нямаше решение. Най-важната доставка се пада точно след празниците, а нея не можем да изпълним. Зависим от доставчици, които вече са запразнували.
С колегата свиваме безпомощно рамене, но тогава началството за пореден път ни изненадва. Обещава доставката. Той лично гарантира, кълне се във всичко, за което се сети и е толкова убедителен, че ако не сме присъствали на други негови подобни изпълнения, бихме му повярвали веднага. Знае много добре, че няма да спази обещанието си, но отлага неприятните моменти за във времето.

Обещавам!
Замисляли сте се колко пъти в живота си сте използвали тази дума. Човек трудно може да ги преброи.
Замисляли сте се, колко пъти в животът си не сте изпълнявали обещанията си. Сигурно и това ще е трудно да се преброи.
Защо ли даваме обещания, които не изпълняваме?

Горният случай илюстрира една причина за това. Обещава се нещо, нереално , защото изпълнението на това обещание е отложено във времето. Напомня старият виц, част от който съм използвал в заглавието.
Втората причина едно обещание да не се изпълни, е когато е дадено с единствената цел да се демонстрира нещо. Напомня на даваните някога обети. Обещава се нещо, за да създадеш впечатление, да демонстрираш позиция, която е популярна.

Третата причина се корени още в детството. Обещаваме да сме послушни, а пък възрастните ни обещават подаръци, ако изпълним пожеланото. Прилича на някаква сделка, в която и двете страни печелят. Доколкото съм забелязал в такива сделки и двете страни хитруват. Ако не за друго, то поне се стремят другата страна да не разбере за малките им прегрешения. Дали това не се запазва и в поведението ни като възрастни?

Сигурно има и още причини. Не съм си поставил за цел да правя научна класификация на причините. Не съм включил и най-голямата категория фалшиви обещания – тези на политиците. Просто покрай петъчната случка си спомних за едни събития преди три месеца в личният ми живот. Тогава се наслушах на обещания и клетви, изречени с голяма убедителност. Към днешна дата се оказа, че единици си спомнят тези неща. Избирателната памет е полезно качество.
Обещания слушаме всеки ден. Поводите са различни, но общото е, че често се дават с лека ръка. Често пъти се замисляме за последиците, след като сме дали вече обещанието. Обещали сме нещо, което не можем или не искаме да изпълним. Добре де, нищо лошо няма в това. На всекиго се случва да сгреши. Най-достойно е да си признае грешката и да каже, че не може да изпълни обещанието си.
Всъщност още по-добрият вариант е, когато дадеш някое обещание да го изпълниш, независимо от обстоятелствата, при които е дадено. Само, че да нека не изискваме твърде много от себе си. Рицарските времена отдавна са отминали, пък и повярвайте, тогава хората са си били същите и романтиката е присъствала само в баладите.

Накрая за да приключа, нека и аз обещая нещо. Не знам дали ще го изпълня, но нека все пак опитам.
Обещавам, вече да не вярвам на чуждите обещания!
Сега съм спокоен. Вече и аз съм обещал нещо, което няма да изпълня:).