Утре

Утре е първи юни. Утре е международният ден на детето. Утре между другите новини, ще се сетим, че на този свят има и деца.
Ще им пожелаем светло бъдеще, някои от тях ще получат и подаръци, а много хора ще се похвалят колко много неща са направили за децата. Докато се усетим и денят ще е минал. Следващото утре ще дойде след една година или по Коледа.
Ще ги забравим. Всъщност ще забравим само, че на света има и нещастни деца. Деца, които нямат детство, нямат настояще и бъдеще.
В понеделник, прочетох един постинг на Сандо- Блогуващият с пилци и разбрах, че има Международен ден на изчезналите деца.
Това беше постингът, който ще запомня от тази седмица, но колко хора разбраха за този ден? Още един ден, който отминава без да го усетиш. Следващият е чак след година.

Децата са сладки. Предизвикват умиление във всеки. Една снимка или клип на усмихнато дете продава много неща. Ако погледнеш рекламите в света има само щастливи деца. Всъщност другите не са важни. Едно дрипаво дете, дишащо лепило не е на място в реклама на банка.
Утре ще има само щастливи деца. Другите няма да ги има в новините. Няма да ги има и около нас. Виждаме ги всеки ден, но не ги забелязваме. Забелязваме само, когато се разчуе за поредното жестоко престъпление спрямо тях. Тогава си спомняме, че знаем и други подобни истории, но пак замълчаваме и обръщаме глава.
Едно куче на улицата няма да остане гладно. Все ще се намерят добри хора да му подхвърлят нещо и да го погалят.
Едно дете на улицата, освен обиди и някой ритник, няма да получи нищо. То не съществува.

Вчера получих във Fаcebook покана да се присъединя към кауза – да спасим две деца. Да останат в България. Добре де, ще ги спасим, ще останат тук. Две деца.
А останалите? Тези, които са тук. Тях, кой ще ги спаси? Кой ще им обърне внимание?
Кой ще обърне внимание на децата живеещи на улицата? Кой ще обърне внимание на живеещите в детските домове? Кой ще обърне внимание и на тези, на които уж всичко им е наред, но живеят в семейства, които не се интересуват от тях? Те не се вписват в нашето „подредено” общество. Родителите обвиняват учителите, учителите държавата, а тя опашката си. И това е цялото внимание към тях. Не им е нужно повече. Не могат да стачкуват, а и не са избиратели. Кой ще им обърне внимание?
Утре е международният ден на детето. Ще мине и ще замине, а нещастните деца живеят през цялата година. Не мислят за вчера, а само за днес. Утре за тях не съществува. Нямат бъдеще, а те самите са бъдещето на едно общество, което не ги забелязва дори за един ден през годината.

Лек ден и до утре!
До празника на детето! Пък ако пропуснем някое дете, нали догодина пак ще има празник. Или пък по-другата година.

-