Преди време ви разказах за последният си оцелял „Бонсай”. Имах намерение този месец да го върна отново в природата. Бях му избрал едно чудесно мястото, далеч от хората за новият му дом.
Само, че не се получи. Със затопляне на времето избуя и заприлича на таралеж. Бях решил да спра с подрязването, но прекалено гъстите млади клонки, започнаха да се задушават и изсъхват. Разбрах, че ако го засадя в природата тази година няма да оцелее. Осемте години, в които е бил в саксията са оставили своето отражение. Пресадих го в доста по-голям съд и ще се опитам тази година да му помогна да заприлича на истинско дръвче, а за догодина ще видим.
В неделя, обаче посетих мястото, където бях решил да го засадя. Времето беше задушно, но водата в поточето беше както винаги ледено студена. Поляната с трите брези, не се е променила и мястото е спокойно и застинало, като в картина. Съжалих, че не взех фотоапарата, но ще го направя някой друг път.
Седнах и се облегнах на едно дърво, а пулсът ми забързан от бързото ходене , заблъска в слепоочията за минута и се успокои. Заслушах се и долових и други шумове. Нито един от тях не беше човешки. Дори си помислих за миг, че в звуците, които чувам има някакъв ритъм и това е пулсът на Земята.
Спомних си един клип, на който попаднах преди месец. Не харесвам Майкъл Джексън, но клипът въпреки, че не е от най-популярните му е нещо добро. Контрастът на песента със спокойствието, което цареше , около мен беше шокиращ. Колко ли такива спокойни и тихи места са останали? Или вече сме деформирали цялата планета, така като аз моят бонсай?
Michael Jackson - Earth Song
Днес попаднах на една новина, която напълно промени тези въпроси. Оказва се, че Земята наистина има пулс:
Земята има сърдечен ритъм
Само, че няма начин да съм го усетил, защото честотата му е 15 милиона години за един удар. 15 милиона години!
Да оставим настрана въпросът, че в рамките само на един удар човечеството ще се е родило, минало през всички етапи на развитие и изчезнало.
Дали, обаче човекът има нещо, което може да запази смисълът си дори в рамките на един удар на земното сърце? Някаква идея, философия или нещо сътворено? Нещо толкова ценно, за да си струва да се запази толкова дълго време. Ценно не за самият човек, а за Земята на която живеем.
Според мен няма такова нещо. Имаме само неоправданото самочувствието, че сме нещо изключително. Не само като цялост, но и като отделни индивиди. Самочувствието, че можем да налагаме волята си и мнението си на цялата Вселена. Самочувствието, че само ние сме важни. Друго нямаме.
15 милиона години да много време. Ще ни стигне ли, обаче да разберем поне себе си?
-
O, песента ми е от любимите, както и самият Майкъл Джексън. Пуснах си я високо, защото отдавна не съм я слушала :-)
ОтговорИзтриванеА по темата - хората се взимат насериозно, сякаш ще живеят вечно. Това винаги ме е учудвало. Радвайте се на МАЛКИТЕ неща, защото те са най-големи...
Земята диша. Жива е, усеща,
ОтговорИзтриванекогато нараняваме снагата и-
За болката и нека да се сещаме,
че Тя е дом - да и дадем наградата.
Дали ни разпознава? Или ние
сме само като някакви бактерии.
В невежеството си кръвта и пием,
подпалваме гори, поля, и прерии.
Земята се гневи. И реагира.
Размества земни пластове. Изригва.
Да се замислим. И да я разбираме.
С любов към нея във всичките ни мигове!
Развълнувах се. Това е моето вдъхновение. Току що написах този стих.
Поздравления!
Има интересна хипотеза, че Земята е живо същество. Всичко, което е на, под и над нея е взаимносвързано и взаимнозависимо. В този смисъл, написаното от фантастите за заселване на мъртви планети, чрез тераформиране и т.н., е невъзможно.
ОтговорИзтриванеИма и интересно поверие, че билките в определен ареал влияят положително само върху съществата от тази област. За другите те може да са вредни или просто безполезни.
Може би така е и с живите планети. Знае ли човек :)
Aquawoman ,може би точно малките неща ще останат най-дълго.
ОтговорИзтриванеJackie , завиждам ти за това, че успяваш да превърнеш усещането в стих.
slavuncho ,чел съм за тази теория и ми се иска да е истина.