Преди много години в една стара къща на края на едно селце се заселила една отровна змия. В началото обитателите на къщата били притеснени от присъствието и, но така и не успели да я изгонят. С времето установили, че имат и полза от това съжителство. Змията се справяла с мишките, по-добре от котката, а пък след като се разчуло за нея и крадците заобикаляли къщата. Това било по-добра охрана и от кучето.
Свикнали хората със змията и даже и се радвали и гордеели с нея. Показвали я на другите, как се припича на слънце и всички и се възхищавали. Красавица била тя.
Минали години и хората толкова свикнали със змията, че престанали да се пазят от нея. Минавали на крачка от нея и дори не и обръщали внимание. За какво ли да се пазят? Тя била част от семейството. Живеела в къщата и различавала свой от чужд.
Само, че един ден без никой да очаква, змията се стрелнала и забила зъби в кракът на един от младите обитатели. Отровата бързо започнала да действа и дори извиканият от близките знахар не могъл да направи нищо. С последни сили умиращият попитал още невярващ на случилото се:
-Защо се случи, така? Та ние сме отраснали заедно! Взимала е храна от моята ръка. Пазил съм я, от враговете много пъти. Какво и стана? Тя е нашата змия.
-Ех, млади момко- промълвил тъжно знахарят.- Змията си остава, змия винаги. Някой ден захапва. Захапва само веднъж, но когато го направи, дали го е направила своя или чужда змия, от отровата и еднакво боли!
Хубав разказ за основна истина в живота.:)
ОтговорИзтриванеВ Библията е писано: " Ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата." Бит.3:15
ОтговорИзтриванеПросто генетически е заложено на змия вяра да нямаш.
Лошото е,че понякога змиите изглеждат като хора.Не можеш да ги различиш. Чак когато те ухапят разбираш,но тогава е късно.
ОтговорИзтриване