Човекът - Слънце

„Държавата- това съм аз!”
Думите се на Луи XIV, крал на Франция в едни много далечни времена. Кралят Слънце- абсолютен монарх, който в хрониките на придворните ласкатели е описан, като изключителен човек. Ласкателите са го описали, като мъдър, красив, справедлив и епитетите по-нататък нямат край. Въпреки жестоките времена, когато критиката на владетелите не е била на мода и критикуващите са рискували да загубят, не само езикът си, но и главата заедно с него, до наши дни са достигнали и други свидетелства.
Кралят Слънце, определено не е бил толкова мъдър, красотата му е била видима само за ласкателите, а справедливостта му, дори за онези времена е била спорна. Лично аз не съм сигурен, дали и абсолютната му власт е била толкова безспорна. Не в смисъл, че думите му не са били закон, или дори повече от закон. Доколкото познавам историята , голяма част от решенията на такива хора „Слънца”, са повлияни от съветници, които остават в сянка. Не се знае и колко от решенията и делата на Кралят Слънце са подшушнати, или от някоя жена (cherche la femme, като е казвал Бонапарт), или от някой ласкател, гъделичкаш самолюбието на владетеля.

Историята казва...
Историята е странно нещо. Когато четеш историческите описания на минали събития, оставаш с впечатлението, че в определена епоха са живели твърде малко хора. Може би са били повече, но ако е било така, не са оставили следи, според учебниците по история. Всичко в дадена епоха е направено от не повече от сто човека. Те са правили законите на обществото, те са водили войни, те са обичали и мразили. Те са причината за всичко хубаво и лошо и слънцето в описаните години е изгрявало единствено за да огрява тяхното величие.
Те са единствените живи същества на Планетата. Те – хората Слънца. Знаели са всичко, можели са всичко и ако понякога все пак не са успявали да „ огреят” навсякъде, причината е била свръхестествена.
Днес също, ако се зачетеш в написаното от съвременниците ни, Земята се върти единствено благодарение на днешните хора- Слънца. Знаем ги по име и физиономия, ежедневно слушаме и четем за делата им, понякога ги виждаме и на живо, дори се докосваме до тях, но не ги познаваме.
Кои са те всъщност? Какви хора са?
Въпроси без отговор, защото те са различни. Дори най- необузданото въображение не може да намери прилики между Хитлер и Сталин от едната страна и Ганди, Мартин Лутър Кинг и майка Тереза от другата.
Различни са - едни горят от амбиция и се стремят към върха на всяка цена. Не се страхуват от враговете, които хората-Слънца винаги имат. Популярността за тях не е бреме, а удоволствие.
Други пък се чувстват неуютно под блясъкът на прожекторите. Там са ги поставили хората, които са видели в тях олицетворение на идеите, в които вярват.
Различни са хората- Слънца, но днес не пиша за тях. От детските си години, не съм възприемал безкритично, нито една историческа или съвременна личност. Колкото и да се взирам, виждам само обикновени смъртни човешки същества. Не ме заслепява ярката им „светлина”. Има я, но тя идва не от тях, а някъде отзад и встрани, където има много обикновени хора, които са основната причина за блясъка.
Те също са различни. Някои от тях виждат в хората- Слънце, символа на нещата, в които вярват. Биха се хвърлили в огъня за да защитят това, в които вярват. Други просто се носят по течението и дори не са замислят. Трети се прилепят плътно до хората- Слънце с надежда светлината на прожекторите да попадне и върху тях.
В сянката зад хората-Слънца има и една друга групичка. Приличат ми на паяци, които тъкат неуморно мрежата си и дърпат конците. Те мразят светлината. Никога не се показват на светлото. Харесва им тъмнината и се опиват от скритата си власт. Зависят от човека- Слънце, но биха го унищожили, ако се почувстват застрашени. Изглеждат безобидни и често са полезни, но са ми неприятни.

Та за тях пиша днес. За хората-Сянка. За тези, които историята не пише, или го прави рядко. Те са там, в сянката и плетат неуморно. Когато се взирам в хората-Слънца, търся тях. Понякога ги виждам, но по-често забелязвам само следите им.
Тънки паяжини, които са невидими на светло.

-

10 коментара:

  1. Добрият цар и лошите съветници? Ако царят е мъдър, никакви лоши съветници няма да му дърпат конците. А ако не е мъдър, добрите съветници няма да му помогнат - когато Иван Грозни унищожава "Избраната рада", в Русия потичат реки от кръв.

    ОтговорИзтриване
  2. @Павка,
    "Царят" може и да е лош, може и да е гол, но не "грее" навсякъде:).

    ОтговорИзтриване
  3. Кралят слънце е имал тежко детство и е живял в лишения преди да вземе власта в ръцете си е бил една пионка с празна хазна и придворни с пълни джобове. Прозвището си го е измислил сам ,но дори след възкачването на трона е трябвало да играе грубо за да достигне до реалната власт

    ОтговорИзтриване
  4. от всички хора най-интересни и симпатични са ми хората-пионки :-)

    ОтговорИзтриване
  5. Хората-пионки са друга опера. Но не са по-малко опасни от хората в сянка, за които говори Владо.

    ОтговорИзтриване
  6. @ Aria,
    Павката е прав. Безкритичното следване на чужда воля е не по-малко опасно. Нищо,че намеренията са добри.

    ОтговорИзтриване
  7. Историята ми е слабост откакто мога да чета, по ред причини. Исках да следвам история и да работя в тази област, но по други ред причини не стана :)
    Сега често си мисля - А за какво всъщност ни е историята? Нима сме се поучили от нашите и чужди грешки, нима сме станали по-добри или по-умни като хора и като общество?!
    Писаната история на човечеството е повторение на борби за власт и пари, на изневери и братоубийства, на... и т.н.
    Сценките се повтарят, персонажите са различни и... какво от това!?
    Скоро се бях сетил за Александър Македонски. Велик мъж... бля-бля-бля... А това, че с неговото величие са затрити цели народи, култури, градове - няма значение! Бил велик пълководец, имал мечта... Ми то и Хитлер, и Сталин са имали мечти, но очевидно са ни много близки във времето. След хиляда години децата може и да учат, че двама велики титани-мечтатели се сблъскали в чутовна битка край древния Сталинград и... бля-бля-бля...
    Ти скоро писа за бъдещето, сега за историята. Май и двете нямат кой знае какво значение. Миналото използваме за политически цели в настоящето, бъдещето украсяваме с обещания. Изглежда ще остане актуално "Живей за мига!".
    Както обикновено се отплеснах. Извинявай :)

    ОтговорИзтриване
  8. Като спомена slavuncho за Александър Македонски, се сетих за една реплика на Бертран Ръсел: чест прави на Александър, че е бил ученик на Аристотел, но на Аристотел никак не му прави чест, че е бил учител на Александър. Впрочем, въпросът за учителите на Слънцата също е интересен.

    ОтговорИзтриване
  9. :)))
    Много добре казано, но все пак - знае ли човек какво се върти в главата на всеки келеш!

    ОтговорИзтриване
  10. Хубаво написано... интересно, че докато четох и аз се замислих за "хората слънца". Но явно съм се загледал в друго съзвездие. Сетих се за Carl Sagan и неговата поредица "Cosmos". Оттам прескочих по асоциация явно към Ератостен, Аристарх, Евклид... Екзюпери, Рафаел Сабатини, Айзък Азимов...
    Мога да продължа, но вече няма да е хваната в полет мисъл...

    ОтговорИзтриване