Магистрали, инвеститори и тоалетни

Мисля, че годината беше 1992 година. Във фирмата, в която работех дойде първият човек с интерес към приватизацията ѝ. Доведе го познат от БАН, който беше пътувал много по света.
При посещението и след него не се случи нищо, защото наличието на сграден фонд, остаряло оборудване и малък пазар, нямаше как да привлече разумен инвеститор. Към тези недостатъци може да се добави и това, че повечето суровини и важни материали бяха внос, а в малкия град, квалифицирана работна ръка трудно се задържа.
Пътят до столицата и тогава беше неудобен, но поне поддръжката му беше добра. Разстоянието се изминаваше за около час и определено не беше пречка за нито един инвеститор.
Напоследък все по-често слушам, че имало ли магистрали и инвеститорите щели да дойдат по тях. Разбира се,че ще дойдат. Проблемът е, че когато дойдат по магистралите, няма какво да намерят и ще си тръгнат пак по тях. Както си тръгна преди години и кандидат-инвеститора за бившата ми фирма.
Всъщност подозирам, че сред причините да се откаже има още една. Има една случка от пътуването, за която знаят малко хора. Ако не сте на мястото на инвеститора, може да ви се стори и забавна.
Влизайки в дружеството, притесненият инвеститор попитал за тоалетна. От тук започвали проблемите, защото всички тоалетни в дружеството тогава бяха от типа на тази в инсталацията на Давид Черни. Чистотата също не беше качество, което притежаваха.
Смутеният водач, запазил самообладание и рязко обърнал колата. Обяснил на объркания чужденец, че има промяна в програмата и първо ще го настани в хотела, който бил на две минути път. След това настъпил газта и полетял през града, чудейки се къде има нормална тоалетна. Градската не била алтернатива, защото в нея никой не стъпваше, освен мургавата лелка, която дебнеше заблудени чуждоземци, за да им прибере таксата предварително.
Скоро вече пътувал по пътя за Боровец, но за съжаление двете заведения, за които знаел, че тоалетните поне приличат на такива, били затворени. Половен час след началото на екшъна, инвеститорът все пак успял да задоволи нуждите си в хотела в Боровец. Чужденецът бил възпитан и не протестирал, но няма как подобна случка, да не го е впечатлила.
По-късно в стария завод направиха цели две модерни тоалетни. Направиха го и след един месец ги заключиха. От началният им вид не беше останало нищо. Каквото можеше, беше откраднато, а за хигиената не искам да пиша. Колкото и да се правим на европейци, това е едно от нещата, по които никога няма да ги настигнем.
На следващите места, където съм работил, нещата бяха значително по-добре и поне инсталациите не бяха от 19 век. Само, че проблемът с чистотата винаги се е набивал на очи. Бил съм и в държавни и общински сгради, но нещата не са много различни. Нещо повече, виждал съм сгради дори в столицата, които нямат дори канализация. Добре, че имам здрав стомах и рядко ми се налагат такива посещения, но това е друга тема.
А случката с инвеститора, може да се повтори и днес. Всеки може да бъде подложен, или на средновековен уред за мъчение, или да понесе хигиената на тези места. Добрите примери са изключения, като тези в големите бензиностанции, са сред тях. Поне се правят опити да се поддържат чисти.
Вчера не зная защо си припомних тази случка и ми просветна. Просветна ми, защо сегашния премиер свързва магистралите с инвеститорите.
Ами да, разбира се! Инвеститорите ще дойдат по магистралите и няма да бъдат изложени, на опасността да посетят някоя „уютна“ тоалетна. Ще могат спокойно да „пуснат една вода“ в някоя тоалетна по новите магистрали и ще си отидат пак по новите магистрали. Няма да разказват и на внуците си приключенията в България, но пък няма и да оставят парите си тук. Защото за да вложи инвеститор пари, не са достатъчни магистралите. Дори и чисти тоалетни не са достатъчни.
Или пък са достатъчни, а аз бъркам?