В предишният постинг – Обществена язва- диагнозата писах, че ще продължа темата.
Първо искам де се извиня на всички, които коментираха предишният постинг, че не им отговорих. Колебаех се, но реших, че не трябва да го правя. Темата според мен е болна и това показват, коментарите и под постингите на Блага и Нели Калова. Не мисля, че става въпрос просто за разлика във възприемането на света от различните поколения. Според мен се увеличава броят на младите хора, които нямат никакви ценности в живота. Това, което можем да направим е да говорим постоянно и да пишем за този проблем. Наясно съм, че един личен блог няма никаква тежест в светът на информациията. Знам, че и с повечето хора, които пишат и четат блоговете имаме близки разбирания. Това, обаче не ме разколебава и въпреки, че този тип постинги не са нещо, което пиша с лекота, реших, че трябва. Защото както е казал народът: „Капка по капка- вир”.
Какво, обаче наистина може да се направи.
Няма да влизам в дебрите на социалните науки. Има достатъчно хора, които си изкарват хляба(и не само хляба) с тези неща. Сигурно могат да дадат професионални рецепти и дългосрочни планове. Могат, но не го правят. Оправдават се с хаосът в държавата и обществото, с безпаричието и още и още...
Дали е така? Няма ли неща, които могат да се направят без много усилия и средства?
Според мен има и точно затова ще дам примера без претенции за непогрешимост.
Първо за родителите, които така и не искат да станат такива. Павел Борисов Николов правилно спомена в коментарът си фигуративно „бой” за тях. Мисля, че законът предвижда някакви глоби, но те не вършат работа. Едно малко изменение в закона, би свършило по-добра работа. Повечето деяния на тези малолетни влизат в графата дребно хулиганство. Обикновено тези процеси се провеждат по бърза процедура. Замисля ли сте се, дали няма да има ефект, ако подобни родители не прекарат в ареста 10-15 дни вместо отрочето си. Според мен ще има и то положителен.
Повечето родители, обаче просто нямат шанс да се справят сами. Нуждаят се от помощ и трябва да я получат и от училищата и от държавата. Не става въпрос за финансови разходи, а за добро желание.
Преди години, когато ние бяхме деца имаше вместо свободно избираеми часове имаше кръжоци. Профилите на тези кръжоци бяха разнородни. Като се почне от рисуване, музика, радиолюбителство да не изброявам и многото спортове, в които можеше да се запишеш. Определено имаше много възможности за уплътняване на свободното време , а и за контакти между децата. Днес интересите на децата са други, но мисля, че подобни занимания биха имали ефект. За да се занимават с много от тези неща днес се заплаща. Другият начин е държавата да финансира подобна програма. Само, че няма пари. Въпреки това има изход. Вместо да си играе на показна благотворителност обществото може да намери начин да насочи енергията на хората желаещи да помогнат в тази посока. В България има достатъчно хора, които биха пожертвали от личното си време за тази кауза. Дали занимания със спорт или с изкуство, желаещите ще ща доста, ако подобни занимания се водят от хора с изграден авторитет в тези области. Това ще е стимул децата да предпочитат да прекарват времето си правейки неща, които ще ги държат далеч от Глутницата.
Сигурно има и други дребни неща, които могат до помогнат.
Знам, че сигурно има доводи за и против. Знам, че нещата са много по-сложни. Знам, че този постинг ще се прочете от стотина човека и сам по себе си няма да промени нищо. Само, че това е също част от лечението и то най-важната. Когато има проблем за него трябва да се говори. Ако от тези сто човека десет също пишат за проблема, ако и от прочелите техните постинги, също някой продължи нататък, гласовете ще станат много повече и все някога нещата ще тръгнат към подобрение.
Няма значение, кога. Една язва не се лекува бързо.
....
С много търпение , любов към децата ни .Но забелязвам че нещо тези неща въобще се губят .Исинския родител е не да възпризведе нещо а да го направи човек./Нали все се казват липсват му първите 7 години/След това идва ред на училището.Има два вида учители.Едните които са отишли само да си изкарват заплатата а другите са призвани за такива.Накрая и държвата ,те там не виждат по далече от носът си и се опасявам че забравят че бъдещето е децата на цялата държава не само техните къде са изпратени да учат по цял свят!
ОтговорИзтриванеЗа свободното време на децата си много прав. И там, където има желание (от страна вече не на децата), нещата стават. В моето училище например издаваме вестник, поддържаме сайт на училището в интернет, имаме спортна секция по волейбол, правим често походи и екскурзии. Волейболната мрежа стоя цяло лято опъната на двора, за да играят децата. Никой не я пипна, а някой дори е проявил самоинициатива и е боядисал волейболните кошове. Когато подадеш ръка на децата, те отвръщат със същото. И не отиват в Глутницата.
ОтговорИзтриванеМисля, че проблемът е много важен, но и много по-широк. Решението му не е свързано с ретроспекции, отделни общности, семейства, индивиди. Проблемът е в съществуващата обществена система и се определя от нея. Лесно можем да предвидим бъдещето в нашите големи градове като се върнем 20-тина години в миналото на големите американски градове, като не изключвам примери и от сегашното им състояние. Не визирам европейските структури, тъй като те не са "нашият" модел за поведение.
ОтговорИзтриванеНие се опитваме да привнесем нашите традиции и морал в едно общество, което е много различно от нашето във всяко отношение. Не е трудно да се прогнозира, че усилията ни са обречени на неуспех. Посоките на развитие се определят от водещите икономически, а следователно, и политически държави. Можем да се надяваме, че ако "там" нещо се промени и тук ще "цъфнат налъмите"...
Нищо не ни пречи да се "борим" с отрицателните явления, но... causa perduta.
"...дали няма да има ефект, ако подобни родители не прекарат в ареста 10-15 дни вместо отрочето си..."
ОтговорИзтриванеИдеята е добра, но аз бих я подобрил: Не ВМЕСТО, а ЗАЕДНО. Защото е по-правилно и защото иначе осигуряваш начин едно хлапе да вкара настойника си в затвора :-) Повярвай ми, има такива хлапета.
А защо мислиш, че спряха кръжоците? Защото отрязаха финансирането им.
Славунчо, битките се губят най-лесно, когато предварително сме се предали.
Има прекрасни идеи у нас, които биха могли да бъдат реализирани, но биват обречени на безхаберие и похабяване, понеже липсва желанието да се приложат. А желание липсва, защото често тези идеи не са приоритетни.
ОтговорИзтриванеУ нас все се прилага. Много се прилага. И все чужди модели - от източния комунизъм до западната демокрация. И нищо не сработва. Близко е до ума какво трябва да се направи, но липсва инициативност. И когато бъде направено някъде извън пределите български, тук се плесват по челото: "Каква гениална идея!"
А единственото, което й е гениалното, е че някой е намерил желание да я приложи.
Владо, в днешната "ера на интернет", определено си е предизвикателство да се провокират занимания за свободното време, по-далеч от компютъра. Вместо това се право точно обратното - отчитайки прекарваното време пред PC-то, за деца и подрастващи се измислят какви ли не игри с образователна цел, куестове, и така нататък.
Погледнато положително, по-добре по този начин, отколкото в Глутницата.
Но далеч не казвам, че това е ПРАВИЛНИЯТ начин. Все пак познавам хора, които играят с децата си, изслушват ги, възпитават ги с любов към изкуството, приложните занаяти. Има училища, където децата имат прекрасни възможности за избор на занимания.
Кауза пердута е може би единствено за членовете на Глутницата, чийто избор да са там е доброволен, защото им харесва.
Един познат веднъж беше възкликнал:-"Въх! К'во гадно поколение расте" А друг реплекира- " А кой го полива? Предното умно."
ОтговорИзтриванеНищо не казвам, просто съм съгласна с това.
Г-н Николов, Вие,както забелязах, имате удоволствието да сте учител в провинцията. Там все още житейските ценности не са изцяло захвърлени в магазините втора употреба, където да бъдат продавани "за един лев" и хората,малки и големи, просто са по-добри. В големите градове също има такива, които се опитват да ангажират съзнанието на децата с позитивни занимания, но за голямо съжаление работата им не е толкова ефективна. Имам дете-тийнейджър, бдя осторожно и волю-неволю добих обстойни впечатления от софийските глутници. Техните членове са в нещо като състояние на амок и вече е неимоверно трудно да докоснеш съзнанието на тези деца, а да им повлияеш ...
ОтговорИзтриванеЗащо стана така?
В началните години на прехода бях учителка в крайно квартално училище в София. Това, което днес предизвиква такъв потрес, примерно миналогодишния случай с Пол Боевски, започна още тогава.
Кварталният престъпник влизаше в час с тежък руски пистолет, сядаше на последния чин и се изживяваше като уестърн-герой, опитвайки се да завърти възтежичкото оръжие около пръста си.
И през всичките тези години, докато всички се надпреварваха в това, да изразработят по-атрактивното тестено произведение, което да стане хита на пазара, много малко стопани помислиха за семената, много малко се погрижиха за тях. Затова сега ще ядем хляб от трици.
Не знам как се лекува "обществена язва". Както е казал народа, като се обърне колата пътища много.
Лично за себе си съм взела профилактични мерки. Създадохме дете, което отхвърля глутницата като начин на съществуване. Това го обрича на донякъде самотно съществуване, не е от най-харесваните от връстниците си, но умее да респектира околните и няма някой от тях, който да не го уважава.Търпя безспирни упреци от околните, че детето не е отракано, "отворено" и прочие дразнещи ме категории. Толкова често съм била подлагана на такива, че съм имала колебания, дали пък не са прави. Но не мога да вменявам нещо, което нито уважавам,нито притежавам.
В заключение,за мен фундаментът е родния дом.
А всичко е толкова елементарно. Просто не трябва да отбягваме/ отказваме отговори на въпросите "защо", зададени от фърфалаците.И повече обич. Това е. Колкото повече човек се мае и пита за собвствените си грешки, толкова повече следващите( да се чете- деца) "ядат попарата".Всяко поколение си иска своето. С тази разлика,че въпросната"глутница"( не мога да се съглася никак, деца да се нарекат така) сега има изява и поле също. Докато пооо-старата Глутница нямаше. Или ще го отречете?!:)
ОтговорИзтриванеИрония, и преди имаше гаменчета и много от тях минаха през затворите. Но сега расте процента на новите. По-лошото е, че се създава обществен модел на безотговорно, безпардонно и безпричинно-агресивно поведение. Подрастващите виждат, че то е печелившо за момента и подражават. Много е трудно да накараш някого да изостави лесния начин само защото е неморален. Особено е вярно за недоизградени личности.
ОтговорИзтриванеДецата нямат вярна представа за категории като добро, лошо, жестоко. Те схващат единствено когато действието е насочено срещу тях. Ако не бъдат надзиравани, любопитството им може да ги доведе до жесткост която да те потресе.
@павка, докато пишех поста се сетих за твоят с децата и протеста срещу боклука. Спомням си учетели,като тебе от моето време и ми се иска да са много повече. тогава и проблемите ще са по-малко.
ОтговорИзтриване@slavuncho, не съм съгласен. мисля,че малкият дом се подрежда по-лесно от големият. В това отношение сме късметлии.
@ivo_isa , определено идеята ми допадна. нещо, като придружител в болницата:))).
@Хриси, не изключвам и тези занимания. Знам,че времената не са същите. важното е да се намери начин за приятно уплътнямане на времето.
@Gloxy-Floxy , това е другият проблем. Свестните деца се чувстват, като прокажени, а не трябва
@Ирония, разбира се,че нашето поколение е виновно. толкова малко трябва, а все отлагаме отговорите на въпросите.
Темата е болна и трябва да си признаем диагнозата. „Не се справяме”. Децата ни все по-често са пред екраните на телевизор и компютър. Отдавна спряха да четат литература извън училище. Не познават имената на класически автори. Заключихме детството им зад стени и решетки и после се питаме „защо така”. Децата са като цветята, трябва им подходяща среда, за да разцъфнат, при калпава почва, не дават плод. Да, трябва и много любов и грижи, но и изкореняване на плевелите от рано.
ОтговорИзтриванеТе не са по-различни от нас, като деца, а са поставени при други условия. Питала съм се, каква щях да съм сега, ако не бях изчела Майн Рид, но пък имах цялата информация от нета и да си призная честно дори не мога да си представя.
А това с поколенията си е от край време така- всяко предишно се оплаква,че следващото е по-хилаво от него.
:) Ако живееш в малка къщичка, с китно дворче, сред гора от небостъргачи, върху тях ще падат ежесекундно отпадъците им. Няма къде да се скриеш, няма как да го подредиш...
ОтговорИзтриванеНа пръв поглед има два варианта: 1. бързо да се юрнеш към някое от цивилизационните чудеса, с надеждата да достигнеш поне първите етажи и там - със зъби и нокти, да се закрепиш, пък децата после да му мислят... и 2. да продадеш къщичката с дворчето - за жълти стотинки, на небостъргачостроителите и да започнеш с напъните "да станеш като тях".
И в двата случая резултатът от цивилизационния избор е прогнозируем. Трети вариант - капсулиране, е колкото неприемлив, толкова и невъзможен... Тогава?
Не е ли по-добре всички да живеят в малки къщички, с подредени дворчета и никой да не изхвърля боклуците си върху главите ни.
@Петя, аз не съм толкова върл противник на нета. И на мен ми се струва, че ако четат децата ще има полза, но четенето може да става и в електронен формат и сигурно до петдесетина години ще има само такъв. По-скоро става въпрос за болните от това поколение, които трябва да излекуваме.
ОтговорИзтриване@slavuncho , хубаво сравнение, но пак не съм съгласен:). За падащите отпадъци може да се направи параван или поне мрежа, която да хваща по-големите. България една педя страна с шепа хора и не е толкова трудно.
Влади, не си ме разбрал, не съм противник на нета, а на средата, на затворените пространства и липсата на свобода за децата ни. Огледай се в каква среда сме ги поставили и ги попитай колко често са навън да тичат и играят на воля. Това се отнася предимно за големия град, не толкова за по-малките населени места. Виртуалното пространство ги лишава от реалното. До офиса ми се намира компютърен клуб и всеки ден наблюдавам как от там излизат деца с зачервени и подпухнали очи, който през целия работен ден на мама и татко, играят виртуални игри.
ОтговорИзтриванеБолна е средата в която попадат, тя създава и проблемните деца.
Мисля, че освен отговорността на обществото, основна остава отговорността на родителя.
Преди години работих в дом за изоставени деца и те уверявам, че всяко дете попаднало в среда на любов и уважение е израстнало като красиво цвете, въпреки недъзите на обществото ни.
Основите се поставят у дома, после идва ред на обществото.
има закони неписани, с много по-голяма тежест от писаните. така, в природата сливата ражда сливи, а крушата - круши.
ОтговорИзтриванепри човеците средата е доста по изкуствено моделирана, и все пак предвидима.
@Петя, когато излязат навън от клуба, какво се променя. С какво могат да се занимават? Така,че не отхвърлям и заниманията на закрито. Компютрите не са лошото. Лошото е,че децата отиват там за да забравят реалният свят.Всяко нещо, което може да накара децата, да почувстват,че не са сами е от полза.
ОтговорИзтриване@Aria , според мен хората се моделират след раждането, а скулптори сме всички.