Оръжието на 21 век

Сигурно познавате Павел Николов. Почти е сигурно, особено за редовните гости в този блог. Знаете ли обаче, че освен блогът той има и друг сайт - Сайт на Павел Николов. Сигурно се питате каква е връзката, между този сайт и темата за оръжията на 21 век.
Връзката е Станислав Лем. Когато открих сайта преди четири месеца разбрах, че Павел Борисов прави и преводи на Станислав Лем. Това е един от любимите ми фантасти от детството, а наскоро пак преглеждах двете томчета с избрани произведения. В краят на вторият том има един раздел, който не е от най-популярните, но съдържа интересни анализи и предвиждания за бъдещето. Става въпрос за „Библиотека на 21 век”, а статията, която ме заинтригува е „ Военните системи на 21 век или еволюцията с главата надолу”.
Станислав Лем е бил преди всичко учен и статията той не изневерява на това си поведение, а и прогнозите му най-вероятно ще се сбъднат. Не бих се учудил, ако в някоя военна написаното от него винаги се основава на задълбочен анализ на фактите. В лаборатория вече има действащи прототипи на описаните в статията армии от силициеви микровойници. Не бих се учудил и ако подобни армии вече са изпробвани в реални условия. Днес науката и технологиите се развиват с гигантски скокове и голяма част от фантастите на миналият век, вече можем да наречем реалисти.
Има неща, обаче които фантастите не са могли да предвидят. Не защото не са разполагали с фактите. Не и защото им е липсвало въображение и аналитична мисъл. Причината е, че са били нормални хора и много малко от тях са могли да си представят до какво е способно да достигне съзнанието на себеподобните им.
В събота прочетох и постинга Фантазии на slavuncho, където той правеше сравнение между фантастиката и фентъзито . Това ме върна на разсъжденията ми относно оръжията на 21 век, а и използвах случая да ви запозная и със Сайта на Павел Николов.
В статията си Лем не само обръща внимание на техническите средства за водене на война, но прави анализ на военните и политически структури, които стоят зад тях. Може би, ако е обърнал повече внимание на тези неща е щял да предвиди по-точно какъв ще бъде типът на военните действия през 21 век.
Тук искам да уточня, че не говоря за военни действия в класическият смисъл на думата. Стандартните оръжия, колкото и да се развиват, според мен са по-скоро анахронизъм от миналото. Армиите, та дори и съставени от насекомоподобни микро-войници, също са анахронизъм.
също са анахронизъм.
Все пак ще има хит-оръжия на 21 век. Според мен, те ще са от друг тип. Няма да убиват и някой може да ги квалифицира, като „хуманни”. Те не са нови, имало ги е от зората на човечеството, но в настоящият век ще достигнат своето съвършенство. Какво имам в предвид:
Днес завладяването на една територия създава повече проблеми, отколкото ползи. Много по-ефикасно е да намериш начин за контрол, при който не си цапаш ръцете. Затова на първо място, като най-важно оръжие в арсенала ще бъде контролът върху разпространението на информация, достъпа до нея и манипулиране съдържанието на информационният поток. Този процес е тръгнал отдавна, но тепърва предстои да стигне апогеят си. Световната мрежа теоретично обезмисля, всякаква цензура, но не е така. Замисля ли сте се, че над 90% от информацията в нета се цензурира на практика от Google. Хората контролиращи търсачката решават, кои резултати ще излязат напред в търсенето и дали въобще ще излязат. Microsoft също се опитват да се включат в играта със закупуването на Yahoo и новата търсачка Bing. Скоро четох и за нова арабска търсачка, която е създадена специално с цел филтриране на „неподходящата” информация.
Филтрирането, обаче не е най-ефикасният и евтин метод. Още Гьобелс е казал, че една лъжа повторена многократно става истина. Затова, според мен бъдещата цензура ще действа по друг начин. Много по-лесно е да се тиражира многократно желаната теза, а отклоненията от нея просто да се пренебрегнат. Те ще се загубят сами в морето и дори някой да попадне на тях, това ще е без значение.
Другата сила на мрежата, като оръжие е, че успоредно с разпространението на информация се извършва и събиране. Всяко наше действие в мрежата, а често и извън нея се складира грижливо някъде. Мрежата съхранява информация и за хора,които никога не са имали допир с нея. Да не говорим за милионите камери за наблюдение, които са разположени навсякъде и голяма част от тях също имат връзка с мрежата.
Формално институциите, които поддържат мрежата са извън политическите и държавни структури. Не ми се вярва, обаче че това е 100% истина. Не ми се вярва също ,че е далеч времето, когато политиците и военните ще сложат ръка на контролните точки на световната мрежа. Вече има доста опити за това, а общественият отпор е само временно препятствие. Просто се изчаква подходящ случай, който да даде повода за намесата.
Другата страна на това „оръжие”, освен контрола е неговото частично или пълно унищожаване. Твърди се, че е невъзможно световната мрежа да бъде срината, но това се твърдеше и за кулите близнаци в Ню Йорк. Пък и евентуални действия в тази посока, няма да имат за цел цялата мрежа, а само определени точки от нея. Начините за манипулиране на търсачките и шпионските програми стават все по-съвършени. От години се работи върху оръжия, които могат дистанционно да повредят всякаква електроника при това доста прецизно. Наскоро четох за руска разработка с размерите на куфарче, унищожаваща с насочен сигнал всяка електроника в радиус от километър, а това е само началото.
Който успее да сложи под свой контрол на информацията в мрежата, той на практика ще управлява света.
Понякога, когато погледна напред от тази гледна точка, ми става студено. Спомням си отново и отново Джордж Оруел и „1984”. Ами ако в заглавието има печатна грешка и годината е „2084”? Факта, че тогава няма да ме има, някак не ме успокоява, защото нещата вече са започнали.
Към арсенала сигурно могат да се добавят и други стари „оръжия”. Промиването на мозъците ни с пошли телевизионни предавания, контролът върху добивът и търговията на природните ресурси, са само част от арсенала. Те обаче бледнеят в светлината на първото „оръжие”. Мислите ли, че има спасение от него? Аз не.

....