-Чичо, виж каква хубава картина съм нарисувала. Прекрасна е, нали?
-Хубава е, малка Принцесо! Добре си се справила!
-Нали? Мисля, че е най-хубавата картина на света. Всичко в нея е прекрасно. И композицията и цветовете и малките подробности.
- Е, има и малки недостатъци, малка Принцесо. Изглежда ми малко недовършена. Тук долу си объркала линиите, прекалила си с жълтото и червеното, а това цвете в долният ъгъл просто е излишно. Като за чернова е добре, но трябва да поработиш още върху нея.
-Чичо!!! Аз ти я показах, за да ме похвалиш, а ти ме критикуваш. Не е приятно и не обичам. Харесва ми някой да ме похвали, но забележките мразя.
-Опитах се да бъда обективен, малка Принцесо. Мислех, че искаш да чуеш реална оценка за това, което си направила. Всъщност защо ми показа картината? Май се опита да си изпросиш похвала? Щях да те похваля и без това. Наистина картината ми харесва. Вложила си в нея част от себе си и личи, че си се старала.
-Благодаря, но предпочитах да ми кажеш само хубавите неща. Лошите и аз си ги знам. И защо да не си изпроси човек, да го похвалят. Ако чака някой да се сети, може и да го забравят.
-Донякъде си права, малка Принцесо, но само донякъде. Щях да ти кажа, че рисунката е хубава и без това. Похвалите са хубаво нещо, но когато са искрени и точно навреме. Ако си ги търсиш сама рискуваш да получиш фалшиви похвали.
-Чичо, не е ли все едно? Похвалите служат за да се почувства човек добре. Да повярва, че може повече, а когато човек вярва, той и може.
-Не е все едно, малка Принцесо. Когато похвалите не са искрени вредят и на този, който ги получава и на този, който ги изрича. Този, за когото са предназначени се чувства добре, но ако се заслуша, ще загуби реалната преценка. Този, който ги изрича пък остава с едно неясно чувство на вина. И кръгът се затваря. Хората, които ги хвалят незаслужено с времето започват да харесват това и се превръщат в егоисти. Тези пък, които хвалят незаслужено също свикват с това и стават лицемери. Къде тръгна, малка Принцесо?
-Отивам да дооправя картината. Сега като я гледам вече не е толкова хубава. Ще оправя петната, а и ще добавя още цветове и може би тогава ще стане още по-хубава.
-Ще стане, малка Принцесо! Ще стане най-хубавата картина на света. Тогава похвалите ще са искрени и ще усетиш разликата.
-Може би няма да стане най-красивата. Знам, че ще има много по-хубави от нея, но тя ще бъде моята най-прекрасна картина. А за похвалите...
-Какво за похвалите, малка Принцесо?
-Похвалите нямат значение вече. Вярно, че е приятно, но пък мисля, че най-важното е когато аз се похваля сама, да съм искрена.
....
Ох, има Принцеси, които не само няма да отидат да си поправят картината, ами и ще те ударят с нея по главата и ще ти я нанижат на врата като яка. Аз от такива бягам като дявол от тамян.
ОтговорИзтриванеЗа мен не са важни похвалите а едно бива.
ОтговорИзтриванеАко на човек му липсва самочувствие, и хиляда похвали няма да му помогнат, затова не е важна на хората преценката, а нашата. Защото някой хвали от учтивост, а друг от завист може да убие всичко детско в теб ;)
ОтговорИзтриванеКогато човек твори, се предполага, че създава нещо - за другите. Похвалата се явява доказателство, че се е справил добре. Лицемерието или завистта са си за сметка на този, който ги изпитва: те пък са доказателство, че нищо не е разбрал.
ОтговорИзтриванеНо ако човек свикне да твори заради едното признание или похвала, без самият той да се чувства удовлетворен от това, което прави, ще се превърне в роб на субективността.
Още по-зле, ако очаква похвала за сторено добро или помощ: опорочва и доброто, и помощта...
Ласкателството е балсам за суетата.
хм... по моему, похвалите са, за да подкрепиш човека в начинанието му, а укорите - за да го спънеш.
ОтговорИзтриванеоценката е нещо друго - тя се прави от специалист с някаква цел, и то точно определена.
преди време и аз така бях изпонарисувала доста неща и взех да ги развявам пред съпруга ми и един негов приятел. пъхах им ги под носа с репликата: "Вижте колко съм гениална!" (е, по-скоро на шега, отколкото наистина). веднага похвалиха композицията ми и единодушно препоръчаха по едно петно в определен цвят на определено място за всяка от рисунките.
приятелят на мъжа ми се усмихваше през цялото време и накрая изкоментира: "Ама виж как изобщо не й пука дали ще я харесат!" и така си беше. не съм художник, рисувам за удоволствие. едно "Браво!" от тяхна страна щях да изтълкувам като: "Продължавай да рисуваш!", а "Не струват!" би ми прозвучало като лошо отношение към мене самата. :-)
@Павка, тази е от добрите. Само наум си я наричам така и се надявам да остане също толкова естествена винаги.
ОтговорИзтриване@byrkanica66 , е то и бива си е похвала:).
@Aquawoman ,така си е.Най-важното е нашата оценка.
@Хриси, тънка е линията при тези неща.
@Aria , е не съм чак толкова лош.:). Първо похвалите, а после критиката. Мисля,че това е редът.
Понякога една добра дума, малко поощрение вършат чудеса, особено при децата. Виж при нас възрастните, границата е много тънка. Честите и неискрени похвали, често са облечени в лицемерие и тук съм напълно съгласна с теб. Не бива да се прекалява. Трудно се търпи критика, ако не си възпитан да я понасяш. Твоята Принцеса трябва да е щастлива с чичо си:)
ОтговорИзтриванеМного малко му трябва на човек,една добра дума е достатъчна!Разбира се и истината не трябва да се спестява,но поднесена по подобаващ начин.
ОтговорИзтриване@Петя, децата усещат нещата най-добре.
ОтговорИзтриване@Силвия, аз май наблягам на второто:).
Привет,Крист!Хубав разказ...отново тема за размисъл-кое е по-добре да стоиш свенливо-тихо и незабележимо в ъгъла си или сам да извикаш на света или на приятелите си поне-"хора,вижте,аз сътворих това!".Кое е "правилното" или не?Май някъде е по средата-на приятелите верни можеш да покажеш туй що със страст и плам си сътворил,добро ли е или пък не,и те ако са истински приятели истината ще ти кажат...А и понякога похвалите от "неприятел" повече топлят и си тежат на мястото.
ОтговорИзтриване