Лъжата

-Чичо, когато някой лъже, как можеш да разбереш?
-Лесно е, малко Принцесо. Когато някой лъже, той се изчервява, отбягва погледа ти и гласът му се променя.
-Да, бе! Още малко ще започнеш да ми обясняваш и как носът му започва да расте! Аз да не съм бебе!
-Хм. Май си права, малко Принцесо. Не е толкова лесно да разбереш. Обикновено разбираш след време. Днес има машини, които разпознават лъжата, но един изпечен лъжец може да заблуди дори и тях. Май няма начин, но истината винаги излиза наяве. След време за съжаление.
-Чичо, нали да се лъже е лошо нещо?
-Разбира се, малка Принцесо! Лъжата е едно от най-лошите неща на света. Дори не трябва да се замисляш върху това.
-Сигурен ли си? Няма ли изключения, както навсякъде и във всичко. Защото, ако аз излъжа всички казват, че е лошо, а когато лъжат мен май не е така.
-Не е така, малка Принцесо! Наистина хората често лъжат, като си намират извинения, но това не променя нещата. Извиненията могат да успокоят съвестта на изричащият нещата, но са просто едни гузни оправдания.
- А след като е лошо, защо все пак хората лъжат?
-Причините са различни, малка Принцесо. Някои лъжат от страх, други за да извлекат полза от това. Трети лъжат за да отложат проблемите във времето, а някои просто по навик.
-Чичо, гледах едно филмче. Едно дете беше много болно и умираше. Всеки ден ставаше по-зле и го знаеше. Пък всички го лъжеха, че това е само временно и то ще оздравее. Усмихваха се и го лъжеха, а нито то, нито те се чувстваха по-добре.
-Тъжно е малка Принцесо. Жестоко е, когато едно дете страда. Сигурно в този случай и аз бих постъпил, като другите. Бих лъгал да последно. Знам, че с лъжата не се премахва болката, но тя дава надежда, а надеждата е по-силна от лекарствата.
-Но, чичо! Не мисля, че е вярно. Всички знаеха какво ще се случи. Всички, дори и детето, но продължаваха и продължаваха. Мисля, че лъжеха себе си. Правеха го не заради детето, а за да се чувстват те по-добре. Защо?
- Не зная, малка Принцесо. Няма отвор за този въпрос. Нямам отговор и на много други въпроси.
- Знам, но имам още един. Знам, че да се лъже е лошо, но все някога се налага. Хората така или иначе го правят. Как да разбера дали е правилно? Как да разбера, кого е по-добре до излъжа и кога не трябва? Как?
-Няма рецепта, малка Принцесо. Най-хубаво е да не го правиш никога, но ако все пак някой път се колебаеш, не питай другите. Попитай себе си. Кажи си честно, без да лъжеш, защо го правиш и ще получиш отговора. Той ще е в теб, а не в другите. Кажи си го и прецени сама дали си струва. Дали след време няма да съжаляваш и да се срамуваш. Няма кой друг да го направи вместо теб. Всеки трябва да си отговори сам.

....