Независимост

Днес е национален празник- обявяване на независимостта на България. Няма обаче да ви занимавам с историята на този ден. Миналата година опитах да проведа малка анкета сред познати и се оказа, че повечето не знаеха нищо за събитието преди 101 години. Тук някои веднага ще обвинят цензурата преди 1990 година, но поне аз мисля, че причината е друга. Самият Манифест за обявяване на независимостта на България е акт само на книга. Актът не среща никаква съществена съпротива дори от страна на Турция. Фактическата независимост от Портата, България е извоювала много по-рано и Манифеста не променя с нищо реалната картина. Единствената практическа полза от него е за княз Фердинад, който вече може без забележки и ехидни усмивки от другите европейски монарси, да се нарича „цар на българите”. Ако погледнем следващите събития до днес ще забележим, че през цялото време страната ни е зависима от външни фактори. Често те дори не са записани на книга, но са напълно реални и много по-силни от тогавашната ни зависимост. Може ли днес някой да каже, че сме независими?
Зависим от ЕС, зависим от Русия, зависим от Щатите, зависим от съседите, а през зимата се оказа, че зависим и от Украйна. България е една независима държава, която дори не може да състави пълен списък на зависимостите си.
-Абе, убаво си беше при Тато! Саюзо мислеше вместо нас и поне си знаехме кого да слушаме.-тръгна да ми обяснява наскоро един познат.
Излиза, че независимостта е лошо нещо. За съжаление винаги ще има такива хора. Дали ще е за този период, или за друг е само подробност. Начинът им на говорене се определя от вкоренения им страх от независими действия. Независимостта предполага мислене и поемане на определени отговорности, а също и съобразяване с другите, а това не е по вкуса им. Това е нещо, което се учи и се надявам някога и страната ни да се научи да бъде независима.
Всъщност дали говорим за държава или за човешко същество процесът е един и същ. Ще дам пример с развитието на човек, а при държавите трябва само да се сменят няколко думички.
Преди да се родим сме като зависима държава. Нямаме никакъв избор. Зависим изцяло от тялото на майката и трябва да се пригодим към неговите условия. Лесно е, топло и удобно и най-важното не изисква никакви усилия от нас.
С раждането нещата се променят. Започваме да зависим и от околният свят и от други хора. Все още, обаче най-важната зависимост е тази към майката. Свикнали сме с нея, а другите ни плашат. Страшно си е. Зависим от роднини, приятели, зависим от работата си, зависим от държавата, зависим от всеки и всичко.
Постепенно нещата се променят. Научаваме се да не се страхуваме от този свят пълен със зависимости. Научаваме се, че както ние зависим от другите, така и те зависят от нас. Научаваме се да се съобразяваме с интересите на другите и да отстояваме собствените си интереси. Научаваме се как да използваме една зависимост за да неутрализираме друга. Това се учи стъпка по стъпка и когато се научим, разбираме какво е истинската независимост.
За съжаление някои деца цял живот не могат да се научат. Търсят си майката и мечтаят за сигурността, която са имали някога. Предпочитат пълната зависимост от някого, пред свободата да имаш избор и да чертаеш пътят си сам.
България за съжаление прилича на тези деца. Някога ще се научим и ние и се надявам това да не е след още сто години.
Честит Ви ден на независимостта на България! Честит празник на тези, които са се научили да ценят независимостта си и на тези, които тепърва ще се научат! Дали ще стане зависи от тях самите.
Затова дори само факта, че на този ден имаме повод да се замислим и поговорим го прави празничен. Колко такива дни имаме в годината?
Честит празник!

....