Есенно настроение

Един лист лежи на земята и блести под слънчевите лъчи като златен. Поглеждам нагоре, но короните на дърветата са още зелени. Само тополите са прошарили с жълто листата си, но не ги пускат да полетят. Тревата под тях, изгоряла през летните жеги, днес почувствала влагата, се е събудила за кратък нов живот.
Един златен лист. Един предвестник на идващата есен. Блести на слънцето и ми припомня, че лятото вече е свършило. Отминали са жегите и днес слънцето е приятел.
Облягам се на стената и със затворени очи се опитвам да поема всеки лъч, всяка частица топлина.
Едно куче се е свило на кравай в съседният двор и прави същото. Става за миг, протяга се, завърта се на място и пак се свива на кълбо. Иска ми се и аз да направя, като него. Да забравя за всичко и да поема с пълни шепи спокойствието на този есенен ден. Да се заредя с топлина и енергия, както всичко наоколо. Зареждане и подготовка за почивка, от която напролет ще се събудим с пълни сили и ще започнем новият цикъл на живота.
Полъхва студен вятър и ми напомня, че вече идва вечерта. Да, вечерите и утрините ще стават все по-хладни. Слана ще покрива със сребърна пелена всичко, до което се докосне и ще блести на утринното слънце, превръщайки се в капчици вода. Ще вървя по улиците вдигнал яката на якето, а отгоре ми ще вали дъжд от листа, покривайки земята с шарен мек килим. Ще поемам с пълни гърди студеният въздух изпълнен с мирис на увехнали цветя и ще благодаря за всеки миг.
Стряска ме жуженето на осите, събрали се на ята над старата асма. Гроздовете като малки слънца проблясват през листата и усещам вкусът им дори отдалеч.
Кучето отново се изправя, протяга се и се премества на нова място следвайки слънцето. Време е да направя същото, но погледът ми се спира на една червена ябълка. Протягам ръка, но не я откъсвам. Само прокарвам пръсти по гладката и кожа и това ми стига. Днес няма да я откъсна. Не я искам. Стига ми само спокойствието и тишината.
Стига ми.



....