Построихме, строим , ще строим

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!

Никола Вапцаров

От както се помня, около мен все някой, някъде нещо строи. Самият аз като малък се включвах активно в строителното поприще, но постиженията ми бяха скромни, пък и не бяха много трайни. Пясъчните замъци на плажа, обикновено не изкарваха повече от час. Крепостите от сняг, които строяхме през зимата, дори не дочакваха пролетта, а бяха безмилостно разрушавани от вероломни врагове. Може би най-трайни бяха строежите ми в двора, където с един приятел построихме цяла планина със замъци, оградени с водни ровове свързани с плавателни канали. Често там се разразяваха световни войни, но материалът от камъчета и пръст беше в изобилие и бързо възстановявахме щетите. Когато прораснах, обаче разбрах, че строителството не е толкова просто нещо.
Първо трябва да избереш подходящо място. Всъщност, първо трябва да осигуриш финансирането. Всъщност, първо трябва да определиш точно какво ще строиш. Всъщност, първо трябва да знаеш за какво ще ползваш построеното.
Съвсем се обърках. Това нямаше нищо общо с пясъчните кули на плажа. Детският ми ентусиазъм на строител изчезна безследно.
Само, че наоколо хората продължават да строят. Гледам, че и много не се съобразяват с нещата, които изброих на първо място.
Времената се менят, а с тях и модата в строителството. Общ остава само стремежа, чрез строежите хората да си осигурят частица безсмъртие. От Китайската стена, през пирамидите, та се стигне до съвременните чудеса на технологията причината за строителството е една и съща. Друг е въпросът, доколко успяват да постигнат тази си цел.
Още не съм бил роден, когато България е преживяла поредният строителен бум. Строели са се заводи, пътища, паметници и много, много панелни жилища. Повечето още преди построяването са били обречени, но това не е спряло строителите.
Колкото повече, толкова повече... И разбира се ако може не само повече, а и по-голямо от старото. Щях да забравя! Строели сме и „социализъма”, та даже и аз участвах, но така и не разбрах какво точно строим.
Днес строежите продължават. Строя се хотели, магазини, бензиностанции. Повечето са обречени още преди застрояването, но това не спира строителите.
Колкото повече, толкова повече... И разбира се, по-голямо от старото. Строим и „капитализъма” (или демокрацията) и всеки си го строи, както сам разбира нещата.
Застанали сме с един познат пред новият супермаркет изникнал за месеци. Гледаме и цъкаме с език. Говори се, че до него ще се вдига още един.
-Абе те хубаво строят. Ново и голямо. Като намалеем и поостареем още малко в града, можем да се преместим да живеем в единият магазин, а другият ще го ползваме за пенсионерски клуб. Строят си магазини, а България кой ще построи? Държавата, кой ще построи? Къде ги строителите на България?
Засмивам се, но се замислям, че не е точно така. И аз съм чел „Строители на съвременна България” , но там покрай водещите образи се мяркат и много безименни „строители”. Всеки със своята малка роля в строежа на „сградата” България. Много време е минало от тогава, но строителството не е спирало. Всяко поколение, всеки човек участва. Дори и да не го осъзнава. Дори и аз въпреки, че не обичам строежите.
Един носи тухли, друг вар, трети зида. Четвърти е загърбил останалите и си стяга неговата къщурка. Има и мързеливци, които все гледат да изкръшкат. Има и такива, които все гледат да развалят построеното, но и те са в „бригадата”.
Строим си, пък какво ще излезе така и няма да разберем. Само едно е сигурно. Ще бъде такова каквото го построим.

.