Още е тъмно, но вървя неотклонно по пъртината. Зад мен само на крачка върви приятел. Понякога избързва и ме настъпва, но дори не се обръщам. Снегът под краката скърца на всяка крачка и в тишината шумът звучи злокобно. Студено е, но сме облечени добре. Шапки, ръкавици, шалове и дебелите палта ни пазят.
Пъртината криволичи понякога, понякога се губи от наветият сняг, но двамата не се отклоняваме и на крачка. Указанията са ясни: Само по пъртината и нито крачка встрани! Встрани дебнат невидими опасности.
Снегът е валял целият предишен ден. Валяло е и през нощта, но някой ранобуден е минал преди нас. Преборил се е със снегът и го е разчистил встрани. Издига се като стена от двете ни страни и често достига до раменете ни. Няма сила, обаче която да ни отклони от пътят. Стъпка по стъпка вървим напред към целта.
Внезапно пъртината изчезва. Пред мен се изправя огромна стена от сняг. Спирам на място, а приятелят набрал инерция се блъска в мен и докато се усетим и двамата затъваме в преспата. Снегът влиза навсякъде и в следващият миг се чува плачът ни. Впускаме се на бегом обратно, подхлъзваме се и залитаме на всяка крачка и дори не се сещаме да се отърсим от снега. След десет минути изчистени от снега и забравили за сълзите ни водят към училището. Този път преспите не ни плашат. Водят ни за ръка, а когато до теб има възрастни светът вече не е толкова голям и страшен.
Това се случи, когато бях в първи клас . Още нямах 6 години, защото съм роден през декември. Целият свят ми изглеждаше прекалено голям, но не се плашех. И аз съм голям и мога да се справя с него сам. С един съученик сме измолили да ни позволят сами да отидем до училището. Справяме се разбира се, следвайки инструкциите неотклонно. Маршрутът е познат и точно очертан. Встрани има толкова интересни неща, но го спазваме. Искаме да докажем, че сме отговорни и може да ни се доверят повече и го правим до тази зимна сутрин.
Не зная защо си спомних сега за нея. Вчера гледах прогнозата за времето. Две седмици напред нито помен от сняг, а ми се искаше да има. При нас почти не се усети първият сняг. Дори не беше сняг като сняг. Прехвърча и изчезна, преди да се докосне до земята.
Гледах го и си спомних тази случка. Спомних си и други приятни моменти свързани със снега.
Спомних си дървените шейни с които се спускахме по наклона на близката улица. Спомних си снежните човеци с оранжеви нослета и въгленови очи. Спомних си, снежните топки и крепостите и битките, продължаващи с часове. Спомних си...
Спомних си и ми се прииска сняг. Само, че не какъв да е, а този от детските ми години. Знам, че се е стопил отдавна, но това не ми пречи понякога да си го искам отново.
Знам, че не е същото. За възрастните снегът е студ, влага, кал и неприятности. За децата снегът е само е радост.
Миналата зима се опитах да върна малко това усещане. Имаше хубав пухкав и дебел сняг. Огледах се да не ме види някой, разперих широко ръце встрани и бух. Направих си снимка в снега. Хубава стана, но нали вече не съм малък, забравих най-важното. За да се запази снимката, трябва да има кой да те вдигне. Така и не успях да я документирам. Поне се посмях на воля. Пък и никой не ме видя, което също си е важно.
Сигурно затова чакам снегът тази година. Може би затова си спомних за тази случка. Тази година пак ще опитам да направя снежна снимка. Може би ще успея и тогава снегът ще бъда пак същият, както някога.
Може би...
Може би затова, хем се радвам на слънчевото време, хем си мечтая за сняг. Може би остарявам.
Може би...
.
Хи Хи Хи ние се спускахме с корита и найлони който няма дървена шейна и на средата на баира имаше една издатина.Ха познай.Скришно ако има баир...и корито
ОтговорИзтриванеЕеех... Спомени... И аз се върнах при снега от детството...
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
:)Това ми напомни една история от детството на майка ми. Тя е от еленския балкан. Тогава е била 4-ри годишна и ... спомняте си "какви зими имаше едно време":). Та както си играела в една пряспа на улицата, явно не съвсем близо до вкъщи, изведнъж се извила снежна буря с виелица, толкова гъста, че доколкото е била оставила пъртина след себе въобще не можела да я види. Седнала в пряспата и ревнала с глас. Имали куче, голямо куче, толкова, че тя го е яздела на тая възраст :). То я е чуло, намерило и завело вкъщи.
ОтговорИзтриванеТази година не се крий от хората! Постарай се да те видят колкото може повече минувачи! Вярно, доста от тях ще се подсмихнат пренебрежително, коментирайки под мустак психичното ти здраве, но ще има и други... Тези които също мечтаят да го сторят, но не смеят! На тях ще помогнеш - да се освободят от "предразсъдъците на възрастта" и може би и те..."БУХ". И ще си направим Фото изложба :)
ОтговорИзтриванеОбичам снега, приятна е гледката на девствената му искряща повърхност. И нощем да ставам да гледам как вали... :)
ОтговорИзтриванеТакова бухване без колебание ще направя - достатъчно луда съм и за такава детишарска забава - и въобще няма да питам кой какво мисли :)))
Свободата е в това да направиш всички такива лудости, които ти се приискат, без да ти пука кой ще се подсмихва.
Дано има повечко сняг за такива фотки! :)))
@Руми и аз съм се пързалял с найлони. Скоростта,която се развива е отлична.
ОтговорИзтриване@Аmazonka ,радвам се,че успях да ти припомня.
@Глокси, аз си нямах куче:(. Беше си страшно, но пък следващият път се справихме сами:).
@ramadra, аз ще си се бухна скришно поне първият път:), но пък ако стане снимката ще я кача тук:).
@Хриси, дано има сняг. да видим чия снимка ще е най-хубава. Не съм фотогеничен, но ще се постарая тази да е за изложба:).
Уха, децата като направят ледена пързалка край училището (улицата е стръмна), винаги ходя да се пързалям и аз. Чакам снега с нетърпение.
ОтговорИзтриванеПо ледените пързалки и аз си се пързалям:). На всичко отгоре вече втора година не съм падал, което си е рекорд:).
ОтговорИзтриване