Спящата красавица

-Това вече на нищо не прилича! – Спящата красавица нахълта разплакана в покоите на царското семейство.
- Омръзна ми да се правя на заспала, а разни лигльовци да ме целуват и да се опитват да ме събудят. Последният варварин, не си беше мил зъбите от сто години и за малко за скоча и да го удуша. Искам глупакът измислил това театро веднага тук! Ще го убия! Не! Първо ще го нарежа на парчета и ще го пека на бавен огън. Не! Така ще се отърве много леко, а трябва да се мъчи много повече!
-Отдавна вече е нахранил рибите в морето. – намръщи се Царят.- Също, както предишният съветник, който предложи да се правиш на няма. Като не си си отваряла устата, все някой Принц щял да се излъже. Само, че ти напляска още вторият кандидат и вече не зная какво да те правя.
-Измисли нещо, де!- обади се и Царицата.- Вярно, че е малко дива и устата, но ни е добро детето. Ти вместо да мърмориш и сменяш съветниците, вземи си напъни малко мозъка, че вече не останаха принцове, които да не са опитали.
-Ами аз?- обади се шутът, излегнал се удобно на тронът. – Мен никой ли не иска да пита за съвет? Нищо, ще почакам пък и като се свършат принцовете, аз съм насреща за жених. По съм умен и красив от всички кандидати досега, пък и Принцесата само мен понася. Я погледнете и как ми отива тронът. Роден съм за Цар, но съм омагьосан.
- Я да слизаш от там веднага, че ще заповядам да те напердашат.- засмя се Царицата.- А за съветите, ще минем и без тях. Все някой ще събуди Принцесата и принц или не сватбата ще е великолепна.
Принцесата също се засмя, перна звънчетата закачени на шапката на шута, а след това излезе в градината да се разходи. Не и се спеше. По цял ден се правеше на заспала, а вечер не можеше да заспи. Беше отчаяна и дори за миг си представи Шутът до нея на сватбата и картината не я възмути. Познаваше го от дете и винаги и беше приятно с него. Усети студа и се прибра. Ще се опита да поспи малко, пък каквото излезе.
И сънува странен сън...
На сутринта един слънчев лъч проникна в стаята и погали нежно лицето и. Не и се ставаше. Тъкмо сънуваше, че нейният Принц е дошъл, но след минути бавно отвори очи.
След това изпищя...
На сантиметри пред лицето и се хилеше една зелена физиономия. Принцесата скочи като ужилена и побягна към вратата.
-Късно е вече да бягаш!- се чу гласът на Жабока.- Събудих те и сега по правилата трябва да се ожениш за мен.
- Не става!- възмути се принцесата.- Първо не си Принц. Второ събуждането трябва да стане с целувка! Трето... Трето аз не искам!
-Не бързай толкова.- засмя се Жабокът- За първото, Царят от тази сутрин, поради липса на повече Принцове, заповяда всеки желаещ да бъде допуснат. Опашката е огромна, но аз нали съм дребосък успях да се промъкна. Да знаеш какви образи прередих. Та си помисли, за третото. Пък за целувката не е късно. Може да съм омагьосан Принц и когато ме целунеш, магията да изчезне. Опитай.
Принцесата се замисли за момент. Представи си тълпата отвън и реши, че Жабокът е за предпочитане.
-Добре де! Ще опитам, но със затворени очи. Мисли му обаче, ако ги отворя и не видя Принца, когото сънувам.
Затвори очи и зачака. Причу и се някакъв познат звън от звънчета, а след това усети целувката. Отвори очи и пред себе си вида Шута.
-Трябваше да се досетя.- усмихна се тя.- Приказката за Жабокът Принц, беше любимата ни, когато бяхме деца.
- Е, вече сме възрастни, но тя още ни е любима. Искаш ли да събудим Царят и да го изненадаме? - усмихна се Шутът, но Принцесата уморена и щастлива, беше заспала в ръцете му.
-Красавица! Моята Спяща красавица! –тихо прошепна Шутът.- Цял живот заспива, когато не трябва, но аз ще я чакам да се събуди. Чаках дълго и ще чакам, още колкото трябва. Някой ден ще се събуди. Някой ден...

.