Топло

Сивото коте се е проснало близо до печката и не помръдва. Само по козината му преминават бързи вълни в такт с мъркането. Спира за миг, след това пак започва в бърз ритъм и усилва звука до край. Не мисли за нищо, просто се наслаждава на топлината от бумтящата печка. Тялото му попива всичката, която успее и не мисли за студеното време навън.
А навън е студено. Термометърът е паднал под нулата, а за утре прогнозата е за по-голямо застудяване и сняг. Няма да е сняг, а ще е пронизваща виелица от ледени кристали, примесени с дъжд, но котето нехае. Протяга се и се прозява сънливо, а след това застива така, изпънато и щастливо.
Нямам коте. Съществото, което попива с всяка част на тялото си топлината съм самият аз. Прибрал съм се намръзнал от работа, запалил съм печката, прегледал съм пощата и се наслаждавам на топлината. Не искам нито да мисля, нито да правя нещо. Искам това да продължи вечно.
От колонките звучи музика и започва хубава непозната песен, но ме мързи да се протегна и да видя, коя е. Не е спешно. Нищо не е спешно, нищо няма значение.
До утре. Утре пак ще се тича, пак ще се мръзне, пак ще се боря за насъщният. Днес само топлината от печката е важна.
Неусетно се пренасям на остров сред океана. В краката ми се плискат малки вълнички, а топъл вятър гали лицето ми. Океанът е застинал като огледало и само от време на време, някоя вълна надига белият се гребен и се понася към брега. Разбива се в краката ми, а после отново настъпва затишие и спокойствие. Не помня откога съм там, но ми се иска мигът да продължи вечно.
Тихо е. Няма го шумът от хиляди хора и автомобили, няма телевизия, вестници и шумна човешка суета.
Тук сме само аз и океанът. И топлината....
Няма и Интернет, но не ми и липсва.
Ех мечти, мечти...
В този миг ме стряска шумът на усилен до край телевизор, някъде във къщата и всичко свършва. Връщам се отново в къщи, но настроението се е запазило. Компютърът мърка, като доволно коте, а печката бумти.
Протягам се и се прозявам, а умората от деня е изчезнала. До утре.
Утре ще е по-студено от днес, а скоро идва и зимата, но аз обичам студа. Обичам и топлото.
Парадокс?
Не, просто чувството да влезеш премръзнал в затоплена стая и да почувстваш как топлината разтапя висулките в теб, е приятно. Приятно е да стоиш на прозореца, загледан в ледената виелица навън и да се любуваш на красотата и.
Приятно е и топло...

.