Думите на Дявола

Имало едно време....

Имало едно време един съвсем обикновен човек. Обикновен или пък може би не съвсем обикновен.

Както милиони други хора, от сутрин до мрак, работил за хляба. Както милиони други хора, не му вървяло и късметът бягал от него. Както милиони други хора, така и човекът се опитвал да живее честно, доколкото може.

Имало само едно нещо, което го отличавало от другите. Вечер преди да заспи, човекът превел играчки. Правел ги от каквото имал, но влагал в играчките част от сърцето си и всяка от тях била неповторима.

Вечер човекът правел играчки, а сутрин ставал още преди слънцето да е изгряло и подарявал направеното. Подарявал играчките на деца, подарявал ги и на възрастни, но и едните и другите ги харесвали.

Годините минавали, но животът на човека не се променял. Продължавал да прави своите кукли и да ги подарява на другите. Никой не знаел защо го прави, но хората и не питали. Радвали се на полученото, може би защото в куклите виждали нещо не от майстора им, а от себе си.

Разчуло се за човека и един ден от куклите се заинтересувал самия Дявол. Обиколил, разгледал и му харесали. Тогава отишъл при човека и го заговорил:

-Хубави кукли правиш, човече! Няма други, като твоите. Харесаха ми и реших да ти направя предложение. Мисля, че повече хора трябва да узнаят за теб и куклите ти. Готов съм да ти помогна. Ако се съгласиш да работим заедно, ще направим копия на куклите ти. Ще ги пръснем по целия свят и всеки ще може да ги притежава. Ако си плати разбира се.

-Виж, не зная, за какво ми е притрябвала твоята помощ.- отговорил човекът.- Никога не съм искал, а и не искам да печеля от куклите си. Подарявам ги на другите хора, но ги правя заради себе си. Подарявам ги, а хората след като им се порадват, ги подаряват на други, а те на трети. Така достигат до хора, които имат нужда от тях.

-Не разбираш!- засмял се Дяволът.- Печалба наистина ще има, но всъщност ще е малка и не тя е важното. Казваш, че куклите достигат до тези, които се нуждаят от тях. Само че, ако куклата е една, а от нея се нуждаят повече хора, може някои никога да не разберат за нея. Или пък да я получат, когато е късно и вече не им трябва. Аз ти предлагам, да помогнеш на повече хора. Правиш куклите за себе си и затова ти е достатъчна една. Ако ги правиш наистина и за другите, ти трябват повече.

Човекът дълго мислил, но накрая се съгласил. Припомнил си всички хубави кукли, които бил направил и предал скиците на Дявола.

-Кога ще започнем?- попитал човекът.

-Скоро!- отвърнал Дяволът.- Тези дни имам малко друга работа, но веднага след това започваме.

Минала седмица, а след това и месец. Дяволът не се обаждал и човекът го потърсил отново.

-Какво става? Кога започваме? Да не си забравил?

-Не се притеснявай! -потупал го по рамото Дяволът.- Няма как да забравя за теб и нашата работа! Само че, сега не е точно времето. Нека минат празниците и ще те потърся веднага.

Отминали и празниците, но Дяволът не се появил и човекът отново тръгнал да го търси. Търсил го дълго, но накрая го намерил.

-Хей! Точна за теб си мислех!- зарадвал му се Дяволът.- Почти съм готов с нашата задача. Остава да уточня два-три детайла и започваме. Стягай се, че от другата седмица ще има доста рабата. Скачаме в дълбокото и стискаме палци, всичко да е наред.

Човекът изчакал да мине седмицата, но Дяволът не се появил. Изчакал още една седмица, но отново Дяволът го нямало. Минал цял месец и човекът тръгнал отново да търси Дяволът.

Само че, никъде не го откривал. Обиколил надлъж и нашир, но от Дявола нямало никаква следа. Човекът продължил да търси и един ден засякъл случайно Дяволът. Само че, докато го заговори, Дяволът изчезнал. Стопил се във въздуха и само някъде в далечината се чул ехидният му смях.

Човекът се ядосал, но скоро му минало. Прибрал се в къщи, преспал, а на сутринта отново се заел със своите работи. През деня работил, а всяка вечер правел нова кукла, влагайки в нея част от себе си. Това можел и това искал, а го бил забравил, покрай проектите с Дявола. Загубил време, но животът продължавал и се сърдел само на себе си. Кой нормален човек би повярвал на думите на Дявола?