Принцесата беше в лошо настроение. От вчера Царят и Царицата се караха и виковете им огласяха двореца.
Царицата не беше доволна от новата каляска. Сватбата на Принцът на Ветровитото царство, беше след седмица. Щяха да присъстват короновани особи от цял свят и оправданията, че годината е била лоша за финансите на царството не я задоволяваха. Намекът, че роклята и за тържеството, струва колкото десет каляски, докараха ураган от думи и обвинения в некадърност и скъперничество.
Принцесата запуши ушите си и побягна в градината. Рижавото коте, криещо се дотогава под трона, я последва мяучейки жално.
В градината беше валяло. От топлата земя се вдигаше пара. Лъчите на пролетното слънце, караха капките по листата и цветовете да сияят, по-красиво от малките диаманти втъкани в новата рокля на Царицата.
Принцесата забрави неприятностите. Прескочи лехата с лалетата, а след това клекна и започна да ги разглежда отблизо. Червено, черно и жълто се преплитаха пред очите и и очарована, протегна ръка и погали едно от тях. Котето се почувства пренебрегнато, изфуча ядосано и прекърши дръжката на лалето. След това вирнало опашка се втурна да бяга по алеите, следвано от ядосаната Принцеса.
Гонитбата завърши пред стената на градината. Там един люляков храст, беше навел клони под тежестта на милион дъждовни капки.
Котето спря за миг и погледна назад към приближаващата се Принцеса. После тръсна глава, приклекна и скочи напред.
И изчезна...
Принцесата с ужас видя, как то потъва в една огромна капка. Приближи се и разгледа внимателно капката. Не беше виждала никога такава. Огледа се в огледалната повърхност и се намръщи. Всичко там беше наопаки и носът и изглеждаше огромен. Котето не се виждаше, а тя го обичаше и след кратко колебание, затвори очи и го последва в капката.
Когато отвори пак очи, се намираше в същата градина. От двореца се чуваха виковете на Царят и Царицата. Котето го нямаше, а вместо него под люляковият храст, Принцесата видя малка бяла мишка. Мишката стоеше на задните си крака и усилено почистваше зъбите си с клечка.
-Здравей, Принцесо! Днес изглеждаш странно.-с дрезгав глас поздрави мишката.
-Мишките не говорят!-промърмори Принцесата и се ощипа жестоко, но не сънуваше.
-Хе! Ти от Луната ли падаш?- засмя се мишката.- Все едно за пръв път говорим с теб. Принцесо, да не би да си болна?
Принцесата се замисли за миг и реши да приеме нещата такива, каквито бяха.
-Може да съм болна. Не зная. Мисля, че гонех едно коте, което скочи в дъждовна капка. После се озовавам пред говореща мишка. Сигурно е сън или треска. Все пак , така и така си тук, кажи не си ли виждала котето. Едно малко и рижо.
-Да, видях го.-изръмжа мишката.- Малко и сладко, рижо коте. Отдавна тук няма котки. Казват, че прадядо ми изял последната, но мисля, че и тогава е нямало. Той обичаше да послъгва. А днес както се разхождах,то се появи пред мен. Исках само да го разгледам, но то се уплаши и скочи в една водна капка, хей там. Честна дума, Принцесо, нямаше да го изям.
В този миг по алеята се показа втора Принцеса.
-Ела тук, калпазанке!- извика тя на мишката.-Колко пъти съм ти казвала, че книгите не са за ядене? Този път ще бъдеш затворена завинаги в мазето, но преди това ще ти отрежа опашката.
Мишката уплашено се засуети, а после с внезапен скок изчезна в огромната дъждовна капка.
Принцесата се ощипа още веднъж, но другата принцеса не изчезна. Тогава затвори очи и последва мишката.
Събуди се в познатата градина. Беше седнала на една пейка, а котето гальовно мъркаше в скутът и. По алеята хванати под ръка, бавно се разхождаха Царят и Царицата. Спряха се пред лалетата, но не ги забелязаха. Гледаха един в друг.
-Не искам да ходя вече никъде!- прошепна Принцесата и погали котето.- Нали повече няма да бягаш. Оставаме тук.
-И на мен ми харесва.- до тях внезапно изникна бялата мишка.- Може ли и аз да остана тук? Обещавам, че няма да ям котки!
-Остани. –каза Принцесата. –Тук е хубаво и спокойно. Нямаме нужда от нищо повече.
Една огромна капка се отрони от люляковият храст и попи в земята...
-Значи оставаме?- засмя се мишката. –Никъде няма да ходим.
Принцесата погледна небето, където нямаше нито едно облаче и слънцето грееше ярко.
-Няма да ходим! Поне до следващият дъжд, никъде няма да ходим. Мразя да вали!
.
Къде е тук ?
ОтговорИзтриванеТук е ТАМ, където чудесата са ежедневие...
ОтговорИзтриванеАлиса и Принцесата са го разбрали и са станали добрички :)
Мяу!
Алиса, направо я помирисах от текста...
ОтговорИзтриванеУсмихваш ме рано в събота сутрин, добре го владееш този талант :)
Подкрепям крайният ти извод. И аз мразя!
ОтговорИзтриванеНе съм съгасен с второто изречение.Царицата се кара на царя, а той прави намеци - както си му е редът. Това проличава и от повествованието нататък :)))
Имах един учител по математика, който все казваше: "Ако не ти харесва къде си в момента, никъде другаде няма да ти хареса". Така и не го разбрах, че защо да не ми хареса? Ето, че и принцесата си избра паралелен свят, където да не се крещи и да не вали.
ОтговорИзтриване:)
Матрица или доброволна шизофрения, за да не полудеем от свинщината на реалния живот...за да си останем чистички и виждащи красивото. Прекрасна приказка, благодаря!
ОтговорИзтриванеСъздаваш настроение! Усмихна ме!
ОтговорИзтриване:):):) Усмивки и за теб!
След обяд все пак заваля. Все пък настроението ми е добро, защото съм ТУК. ТУК може да е навсякъде. Навсякъде,където се чувстваме добре, а това зависи,колкото от хората около нас, толкова и от самите нас. И няма нужда да минаваме през дъждовни капки.
ОтговорИзтриванеДокато четях, останах с усещането за раздвоение на личността на Принцесата. Но Ели ме е изпреварила и го е казала вече. И шизофренията на Принцесата, както се вижда, е наследствена (да ме извинява цялата фамилия). И какво лошо има в дъжда, не разбрах? По-скоро дъждовното време се приема като лошо, но дъжда, сам по себе си, е част от Стихията Вода, която както може да ражда, така и да погубва.
ОтговорИзтриванеLana, Принцесата не е виновна, а аз. Може би във всеки го има, а водата е и кръговрат и пътуване.Пътуване неизвестно накъде.
ОтговорИзтриванеНакъдето си поискаш, ако ще и към нереалната си реалност :)
ОтговорИзтриване:-) Невероятен разказвач си.
ОтговорИзтриванеЗаля ме с едно интересено чувствено въздеѝствие
Владееш уникален образен изказ.
Направо ме вкара вътре - в тази хубава приказка.
Благодаря ти :-)
Владо,Preor е прав, и мен много често ме вкарваш в приказките си....и то под,или не-съзнателно.
ОтговорИзтриванеИ Никифоров правилно е забелязал- умееш да поставяш въпроси...:))