Замирисало му на Лъвът на пролет. Оставил короната в пещерата си и тръгнал на разходка в гората.
Върви бавно, кима благосклонно наляво и дясно, а понякога дори се спира да поговори с поданиците си. Усмихва им се и приема с усмивка букетите с цветя.
Харесало му и се зарекъл всеки ден да го прави. Тръгнал да се прибира и за по-бързо поел по една малка пряка пътечка. Както свърнал по нея и земята под краката му изчезнала. Озовал се потънал да коленете в кал на дъното на мръсна яма.
Забил нокти в стените, но пръста се ронела и не можел да се измъкне сам. Тогава срам, не срам завикал за помощ.
За минута две и всички горски обитатели се събрали. Ахкали, охкали и с дружни сили измъкнали Лъвът от дупката и го почистили от калта. Вместо благодарност, обаче Лъвът свил вежди и изръмжал зловещо:
-Искам да зная, какво прави тази дупка тук! В цялата гора е чисто и подредено, а тук дупка. Никой ли не я е видял досега? Не ви ли е страх, че можете да паднете в нея? Или никой не знае за нея?
-А, всички я знаем!- обадил се Заекът. – Стои си тук от година и всички са падали вътре. Май аз пръв паднах в нея. Намери ме Лисицата и си умря от смях. Измъкна ме, ама ми се подиграва цяла седмица. Щях да кажа на другите, но не исках и те да ми се смеят.
- Да бе! Смяла съм се била!- обадила се Лисицата.- Ти да видиш Вълкът как се хилеше, когато аз бях вътре. Три часа ме държа преди да ме извади и какви ли не ми ги наговори.
-Хе, хе това беше нищо.- захилил се Вълкът.- Аз като паднах и ме намери Мечката, направо се търкаляше по земята от смях. За малко да падне при мен и да плачем заедно.
-Защо бе! Защо да не се посмея? И на мен се смяха, когато бях вътре.-изръмжала Мечката.
-Млък!- тупнал с лапа Лъвът. – Глупаци! Всички сте били в дупката и никой поне да не сложи някаква маркировка! До утре искам дупката да е заровена!
Животните се спогледали, а после Мечката се престрашила да попита:
- Ама, защо да я заравяме? Нали всички вече сме падали в нея? Няма такъв глупак, който да падне втори път.
Лъвът се ококорил и разярил, но след миг лукава усмивка се появила на лицето му.
-А бе, я оставете дупката така! Представяте ли си, ако се намери глупак, който падне втори път вътре. Голям майтап ще е! Ама тогава да ме викнете и мен, да се посмея и аз.
.
Хайде сега дупки в гората. Изяли шишариките и жъладите та и клонаци няма.Ама глупаци бол...:)
ОтговорИзтриване:) Е, в нашата гора зрелищата са безспорно по-важни от хляба ...
ОтговорИзтриванеХубавото е, че на някой от следващите пъти, когато се озовеш в дупката, престава да ти пука дали ти се смеят, а на някой от по-следващите престава даже да ти пука дали ще излезеш от там...
Във всеки случай, ако ни осени безумната мисъл да проявяваме самоинициатива да я запълваме, трябва да внимаваме с какво, защото пак ние ще паднем отгоре му. :)
Дупките като опит за самолечение от глупостта? Хитро!
ОтговорИзтриванеРазсмя ме яко:))))
ОтговорИзтриванеGloxy-Floxy - Кой му мисли чак толкова, пък и какво щяло да стане после?! Майтап да става :)))
http://vbox7.com/play:2792ab89 :))
ОтговорИзтриване:D Ами да, Кръстю, и без туй, като се изтресеш вътре, ако не се намери кой да те извади, какво друго ти остава, освен да мислиш! Може да се отложи и за тогава. :)
ОтговорИзтриванеGloxy-Floxy - Има и друго, не се знае като те изкарат от дупката къде ще те вкарат...Тръгнеш ли веднъж по дупки....Голям майтап :)))
ОтговорИзтриванеМного ми напомня лъва на Б.Б:))))и софийските дупки,но сценария е малко по-различен,виж блога ми,има нещо за теб:))))
ОтговорИзтриванеВажно е всеки да се прецака, иначе как лъвът ще погали егото си?
ОтговорИзтриванеДупка с традиции така да се каже, на гората единия Годо й липсва само :)
ОтговорИзтриванеНе зная защо, но често се чувствам, все едно съм вътре в дупката. Трябва да ми е тъжно, но ме избива на смях. Голям глупак съм нали:)
ОтговорИзтриванеПрава е bampi :сеира е голяма работа!
ОтговорИзтриванеИ защо след като аз съм паднал, да не падне друг, а аз да се посмея!
Невероятна логика!
Иначе във всеки град има кмет като Лъва и дупки колкото искаш:)