Орисници

– Нека това дете, когато порасне, да бъде като слънцето! Да раздава топлината си на всички. Нека сетивата му са отворени винаги и да познае света с цялата му красота! Нека винаги е обградено от приятели и да им дава настроение и вяра! Нека живота му е изпълнен с любов и да я дарява на другите! Нека!
Феята орисница погали нежно по бузата малкото съкровище и се усмихна.
– Ама ориснице... – приплака майката. – Защо наказваш така дъщеря ми? Ще раздава тя, ама за нея какво ще остане? Ще отвори сетивата си за красивото, а покрай него ще влезе и лошото и ще почерни душата ѝ. Ще има приятели и на тях ще дава, ама хората днес са използвачи и ще получи ли нещо в замяна? А живот изпълнен само с любов, на кого му трябва? Че то любовта е изгаряне на бавен огън. В началото е топло, а после остава само пепел. Не можа ли, просто да я орисаш да бъде красива? Много красива, а другото само ще се нареди.
– Ами... Аз толкова мога – изчерви се първата фея орисница и отстъпи назад.
– Нека аз опитам – обади се втората орисница. – Нека това дете, когато порасне, да е сръчно и работливо! Енергията му никога да не свършва и умора в него да няма. Всичко, с което се заеме да приключва успешно! Докосне ли нещо ръката му, да оставя отпечатък и всеки да го разпознава. Да владее всеки занаят и изкуство! Нека!
– Вън!  – скочи таткото. – Вън всичките! Дано детето има късмет и нищо не се сбъдне! Защо му е да е работливо и сръчно? Та да го използват ли само? Всеки да му прехвърля и неговата работа и още колкото може да носи. Защо му е да е талантливо? Талантът ще му довлече само завист и омраза. Каквото направи хем ще го оплюят, хем ще го откраднат. Не можа ли просто да го орисаш, да се ожени по сметка или пък да спечели от тотото? Вън, докато не съм взел пушката!
Трите орисници не казали нищо. Навели глава и тръгнали към вратата.
– Хм... Не прекали ли малко? – попитала майката. – Все пак са феи и кой знае какви неща могат. Ами ако поискат да си отмъстят?
– Абе, ти още ли вярваш във феи и приказки? Май и теб те е орисала някоя от тези дърти вещици, ама извади късмет с мен. Само да не пълниш главата на детето с мухи, че те убивам и теб!

В този миг последната орисница, която се била спряла на вратата, се върнала до кошчето, протегнала ръка над него и тихо казала:
– Орисвам те, когато пораснеш, да бъдеш такава, каквато искаш! Орисвам те да вярваш в това, което ти подсказва разумът и усещаш със сърцето си! Орисвам те да бъдеш Човек!