Някога в едно малко градче, в един краен квартал живели няколко котета. Били от различни котила, но израснали заедно и цялото си детство прекарали неразделни.
Заедно играели, заедно правели бели, а когато някое от тях изпаднело в беда, всички дружно се втурвали да ме помагат. Били приятели...
После котетата пораснали. Разделили се и всяко тръгнало по своят път. Пътищата били различни и трудни. Нямало време за игри и бели. Светът на възрастните бил жесток. Никой не давал нищо даром.
След време едното коте успяло в живота. Започнало хубава работа, издигнало се и натрупало богатство. Вече животът му бил подреден и имало време да вдигне глава.
Тогава се сетило за своите детски приятели. Намерило ги и им помогнало. Лека полека подредили и те животът си, а и усетили, че в светът на възрастните, не е толкова страшно, ако има кой да ти подаде ръка. Хубаво е да имаш приятели...
Минали години, а котетата живеели щастливо. Един ден, обаче котето, което помогнало на другите изпаднало в беда. От доста време, животът му нанасял удар след удар. Опитвало се да се справи само, но не успявало. Накрая превъзмогнало гордостта си и решило да се обърне за помощ към другите котета. Нали приятелите са затова?
Отишло при едно от тях и помолило за помощ.
-Хм, лоша работа приятелю.- свило вежди другото коте.- Бих ти помогнал, но случаят е специфичен и точно в тази област не мога. Виж ако има нещо друго с удоволствие. Нали затова се приятелите!
-Няма проблем! Ще ти помогна, ама точно сега заминавам.- посрещнало го друго коте.- Обади се след седмица, когато се върна, или още по-сигурно след месец два. Ще ти помогна с удоволствие. Нали затова са приятелите!
Третото коте го нямало, но жена му с охота обещала:
-Няма проблеми! Ще ти помогне моят юнак, ама не сега. Обади се след седмица или за по-сигурно след месец два. И ако има още нещо, не се притеснявай. Нали затова са приятелите!
Обиколило всичките котета, но помощ от никъде не получило. Все нещо изниквало и точно сега не бил моментът. Отчаяно почукало на вратата и на последният приятел.
-Абе, закъсал си го здраво. Да можех, щях да ти помогна веднага, ама и аз съм притеснен. Имам едно малко проблемче и първо него трябва да оправя. Ти нали ще помогнеш? Ама разбира се, че ще помогнеш. Когато си в беда, на кой друг можеш да разчиташ, ако не на приятелите.
...
Нали затова са приятелите...
.
Почти от половин година съм в същата ситуация :(
ОтговорИзтриванеУстанових, че никой, никога не ти прощава ако си му помогнал, и не можеш да разчиташ никому.
Жалко и страшно е,( а може би не), че го осъзнавам след повече от половин век, а някои го знаят още от люлката...
Стана ми тъжно... че е истина...
ОтговорИзтриванеТака е Владо, но за съжаление даването и получаването са обвързани само в сделката т.е в търговията.Do ut des.
ОтговорИзтриванеИ принципът :"Ръка която дава празна не остава " не ме е провалил..Получавал съм помощ от места, от които не съм подозирал.
Но Блага е права, всеки си прави изводи за различно време...
И една моя мисъл : Не всеки, с който ти е приятно може да наричаш приятел :))
Приятелството е...? Като се замисля имам ли приятели, ами май от последното опарване вече не. Разчитам само на себе си, което от една страна също е кофти.
ОтговорИзтриванеВъпрос:
ОтговорИзтриванеКолко пъти трябва да се опариш, за да престанеш да помагаш на приятел в нужда?
А ако не спреш, това те прави наивник или ...какво ?
Взеха, че се оказаха два въпроса на върха на езика, така де, върха на писалката, упс, клавиатурата :)
Здравей.
ОтговорИзтриванеАз не си избирам никога приятелите, с цел да мога да разчитам на тях. Избирам хора, с които се чувствам позната от... едва ли не от началото на живота си. Усеща се особена близост. НИКОГА не мисля - ако нещо се случи, този човек ще ми помогне ли?
И... когато се случи нещо много важно и страшно в живота ми, когато наистина се нуждаех от приятели... разбрах кой ми е приятел - истински.
Някои от познатите ми, които никога не са ми били особено близки, направиха чудеса за да ми помогнат. Винаги съм казвала и ще го казвам - жива съм благодарение първо - на съпругът ми, после на приятели.
Имай предвид и това - собствената ми сестра, която почти отгледах (!11 години ни е разликата)... ме изостави, а момиче, емигрирало в Канада, което бях виждала... 4 пъти, беше до мен. Така че - сам си направи изводите. Не се знае кой каква душа носи под дрехите!
Аз подкрепям коментара на Кръстю и се опитвам да живея на този припцип. Помагам и на приятел и на познат, без да очаквам нищо добро, ако пък дойде, винаги е добре дошло- не, че е справедливо, но ти спестява купища разочарования.
ОтговорИзтриванеАз имам много и доказано верни приятели, в трудни моменти са били до мен и са ми помагали да продължа напред! Обичам ги и съм им благодарна! Затова смятам, че приятелите са невероятен дар божи !
ОтговорИзтриванеПепеляшке,завиждам ти благородно на приятелите.И аз като Блага съм изпадала в такива ситуации,но като мога пак помагам и се надявам,че някой ще ми отвърне със същото...
ОтговорИзтриванеМай никой не е обърнал внимание на многоточието в края:) Мисля,че някой ден ще продължа приказката. Не съм сигурен, но ми се струва, че нашето коте все пак е помогнало отново. Кръстю и bampi са уцелили посоката. замислям се, че приятелството и любовта си приличат много. И в двете основното е даването, а получаването. И двете са крехки и често една дума, един жест, един поглед развалят магията. Понякога е достатъчно и едно премълчаване на една единствена дума. Не можем да съдим другите, защото не знаем какво става в умът и в сърцето им. Можем да сме съдии само на себе си.
ОтговорИзтриванеKrizt, А ти имаш ли нужда от помощ за нещо сега?
ОтговорИзтриванеВладо, мисля,че не е сложно: Нашият (земен)живот е крайна величина. Отсечка. От- до. Средно...75г ,да кажем. В сравнение с Вечноста е по-малко от миг....
ОтговорИзтриванеАко хвърлиш един зар (не фалшив) 1 000 000 000 пъти ,ще видиш, че 1 до 6 си ги хвърлил почти еднакъв брой пъти.
Ако живеем по 2000г примерно, ще видим ,че блансът "дал-взел" (каквото и да е) е в близки граници.
предполагам, че ме разбра.
"Животът е кратък изкуството и глупоста -вечни":)))
@Боряна, интересен въпрос, но съм от хората, които дори и да имат нужда рядко го показват:)
ОтговорИзтриване@Кръстю, това за зарчето е така, но се замислям, колко пъти в животът си хвърляме зарът. Дали е достатъчно за да изравним везните?
Някои го хвърляхме...Живяхме на скорост, срахме отгоре си и ...сега по-полека:))
ОтговорИзтриване---
Вероятно за това е казано :"Не питай старило, а патило".
Имам много набори, които изморени вода не са пили :)
"От добър приятел-добър предател"! Тази знакова реплика от "Вчера" се запечата в съзнанието ми и няколко пъти вече се убеждавам в достоверността й.
ОтговорИзтриванеМного мрачна дискусия. Приятели, познати, роднини...И какво значение има, че някой не ви е помогнал в даден момент, може и да не е имал възможност. И когато се насочваме към дадено приятелство, то това е химия, а не сделка.
ОтговорИзтриванеKrizt, Това не е отговор на моя въпрос. Ако пишеше колко хубаво е времето, колко хубави са хората (не добри, защото ползването на определението добър води до извода, че другите са лоши) и т.н. щях да си помисля, че не го показваш. Ти пишеш за съвсем други неща. Ако човек пише направо практически никой не го разбира. Но това е защото хората всъщност много трудно се разбират наистина. Като пишеш метафорично се криеш, а хората се опитват да разберат какво си казал и го експонират върху себе си и казват твърде много за себе си. Сега аз попитах теб. И очаквам отговор в прав текст. Дори това да е отговор от типа "нищо", "химикалка", "ферари с цвят червен", "мъгла и дъжд", ..., "всичко".
ОтговорИзтриванеБоряна, помощ не. Ако трябва все пак да кажа от какво се нуждая, ще използвам една думичка, която не е българска, но в този момент за нея се сещам- нирвана.
ОтговорИзтриванеАми тогава пиши за нирвана. Напиши 360 статии в една година за всеки миг, когато ти се струва, че си почти в нирвана, за хората, които според теб погледнати от страни изглеждат в нирвана и т.н. Като пишеш за котки, зайци, вълци, часовници и проблемите им виждаш проблемите, или обратното. Понеже виждаш проблемите пишеш за тях. Това оправя ли проблемите?
ОтговорИзтриванеКато пишеш за нирвана ще виждаш и усещаш себе си така, за един миг, на следващия ден за по-дълго и т.н. А може и другите да научат от теб как да създават мигове на нирвана.