Крадец

Вчера бях крадец. Още със ставането почувствах, че денят ще е специален. Не знаех с какво, но когато очите ми се отвориха напълно, решението се беше родило.
Стреснах се, когато го осъзнах. Не ми се беше случвало, но то беше по-силно от мен.
Този ден щях да бъда крадец...
Огледах се внимателно, но в стаята нямаше нищо, което да открадна. Погледнах през прозорецът и видях планината, обляна в червеното на зората. Красиво беше. Хареса ми и откраднах мигът, но той се измъкна от ръцете ми и се залута в стаята.
Тогава протегнах ръка и откраднах светлината на първите слънчеви лъчи. Откраднах я и изплетох торба, в която да слагам откраднатото.
Един крадец не може без торба. Виждал съм картинки. Всички имат торби и маска на очите. Опитах да сложа маска, но ме дразнеше и останах само с торбата.
Излязох навън и ме посрещна свежестта на утринният въздух. Откраднах я и нея, а после тръгнах по улиците.
Малко ме притесняваше торбата, но хората унесени в себе си, не поглеждаха встрани.
Тогава видях едно дете. Усмихваше се на света и от очите му струеше светлина.
Хареса ми усмивката му и я откраднах, но на нейно място се появи друга.
После откраднах крилата на двама влюбени, но вместо да стъпят на земята, те продължиха да летят нагоре.
Вървях и чувалът се пълнеше, но не усещах тежестта му. Вместо това исках да полетя и аз. В този миг зад мен се чу свистене на спирачки. Един намръщен шофьор ругаеше целият свят.
Погледнах го, но той нямаше нищо, което да открадна. Беше бедняк, а аз бях благороден крадец. Нещо, като Робин Худ, но без стрелите.
Сетих се какво би на правил той. Според легендата е взимал от богатите и е давал на бедните. Знаех какво ще дам на сърдиткото. Бръкнах в чувала извадих детската усмивка и му я дадох, но той не я взе. Усмивката се плъзна по капака и падна в една локва. Гумите изсвириха отново и колата премина през нея.
Онемях за миг, но на усмивката нищо и нямаше.
Продължих напред. Някъде взимах, а на друго място давах, но когато залезът обагри небето чувалът беше пълен. Добавих и него и доволен се прибрах в къщи.
Биваше ме и ми хареса. Сигурно някой ден пак ще го направя. Посегнах да отворя чувалът, но слънцето залезе и дори лъчите, от които беше изплетен изчезнаха. Вътре нямаше нищо.
Стреснах се, че някой е ограбил мен, но в същия миг осъзнах, че частица от всяко нещо беше останала.
Не в чувалът, не и в стаята. В мен.
Вчера бях крадец. Хареса ми, а и ме бива. Някой ден ще го направя пак. Ще вървя по уличите и ще си взимам каквото ми хареса. Може би и ще дам на бедните, ако нещо им липсва.
Ако го искат, разбира се. Защото можеш да откраднеш от някого лесно, но насила не можеш да дадеш на никого.

.