Свети Георги и Армиите

Днес е денят на Българската армия. Както всяка година и днес ще има парад и държавни мъже, които нямат нищо общо с армията ще се пъчат пред камерите.
Всяка година на този ден, обаче в мен се пораждат поредица от асоциации. Армия, война, жестокост, смърт...
Не може да ги премахне дори, съчетаването на празникът с почитта към загиналите във войните. Много от загиналите, не са си и представяли, че ще бъдат пример. Били са пушечно месо, измъкнато насила от домовете им и хвърлено в полето на Онази с косата.
Ами, ще каже някой, загиналите са били герои, патриоти и изключителни хора- образец за подражание.
Да, доколкото образец за подражание са японските камикадзета, повечето, от които са били деца.
Оцелелите.... Оцелелите са били късметлии.
Може би... Ако под късмет разбираме душевното и физическо осакатяване за цял живот. Защото винаги в човешката история, армиите действали по един начин. Смачквали са човешкото във всеки под техните знамена и са го превръщали в маса без собствена воля и чувства. След това...
След това са ги пращали в огънят за да бранят с голи ръце интересите на шепа избрани. Не някакви идеали, а икономически интереси, защото войната е точно това- жесток инструмент за забогатяване. Влагат се човешки съдби и живот срещу пари. Много пари... Кървави пари...
За наш късмет от много години не сме усетили кървавият вкус на войната. Тя продължава да съществува по земното кълбо, защото армиите трябва да оправдаят съществуването си. Военно промишлените комплекси, се нуждаят от средства и поръчки, а по евтино излиза, остарялата техника да се унищожи във бойни действия. Нищо, че в тях загиват хора, важното е оборотът да върви.
Това са армиите и българската не е изключение. Може би с едно събитие, което се откроява- Сръбско-Българската война. Само, че тогава, както и да го погледнем, България не е имала истинска армия. Воювали са обикновени хора. Без военна подготовка и знания. Защитава ли са домовете си и са били единствената преграда. Срещу себе си са имали опитна и обучена и добре платена армия, но са победили.
Просто цената е била друга. Не се е измервала в пари, чинове и медали. Както св. Георги, който е бил пастир, но е оставил стадото и е убил ламята.
После... После вече сме имали армия. Провела е хиляди битки, има много победи, но единствената „полза”, са костите на загиналите, жалкият живот на оцелелите инвалиди и вдовишките забрадки.
Имали сме армия и тя е избрала св.Георги за патрон. Имали сме платени, обучени и добре гледани офицери. Имали сме и генерали. Много генерали, прекрасно изглеждащи в парадните си униформи, накичени с медали. На всеки Гергьовден празнуват. Празнуват паметта на жертвите си.
Само, че св. Георги е излязъл сам срещу ламята. Не е пратил агънцата срещу нея. Бил е пастир, а не убиец.
От доста години, нашите военни също не са убили почти никого. Просто няма къде и как. Това, обаче не им пречи да се гордеят с „професията” си.
Наскоро попитах един бивш офицер, какво е работил.
-Да работя ли? Един военен не работи! АЗ СЛУЖИХ!
Да, от доста години българската армия е просто група от служещи. Чиновници, които не правят нищо. Те служат. За тази служба държавата отделя пари. Зад стената на военната тайна, понякога се промъкват смущаващи сведения, как преминава службата, но това се случва рядко. Пълната картина не е за разказване. Не ни интересува. Нали си плащаме данъците и си имаме армия.
И тази година тя ще ни зарадва с парад. Красиво е. Децата ще се радват на самолетите и танковете и дори няма да разберат, че тези красиви неща и симпатичните чичковци в лъскави униформи имат и друго име- СМЪРТ. Дано никога не разберат! Дано никога не са част от армия, чиято и да е!
Днес е Гергьовден. Ще има много именници и много жертви. В чест на светецът ще загинат доста агънца.
Както на война...

.