Гъсеница

В един хубав ден в средата на пролетта, всички животни от Старата гора се бяха събрали край поточето. Част от тях, бяха дошли заради прохладата, други да обсъдят горските клюки, а трети да си покажат новите тоалети. Беше традиция да се събират край поточето и често там решаваха и важни за гората въпроси.
Тъкмо обсъждаха, до къде всъщност стигат границите на гората, когато нещо ги смути и млъкнаха. Върху един камък на брега беше изпълзяло странно грозно същество.
-Отвратително е!- намръщи се лисицата.- Това нещо е срам за нашата гора. Някой да знае от къде се е появило? Аз предлагам да го изгоним от гората веднага.
-Знаех си! – обади се съществото.- На този свят навсякъде по дрехите посрещат, а никой не се замисля какво има под тях. Грозно съм било и точка. Ама какво се крие вътре в мен, никой не пита. Никой никога не си спомня приказката за грозното Пате.
-Хич не приличаш на Пате!- обадила се Мечката, но другите наострили уши.
-А, какво си? Каква е истинската ти същност?- задал въпросите, които вълнували всички Зайо.
-Аз ли? Аз съм гъсеница. Както знаете всяка гъсеница се превръща в пеперуда. Интересно е и е като в приказка, а когато гъсеница се превърне в пеперуда е чудо. Да, но аз няма да стана обикновена пеперуда. Ще се превърна в най-красивата пеперуда на света. Крилете ми ще са изпъстрени с цветовете на дъгата и от всички гори ще идват животните, за да ми се възхищават. Вие някой ден ще се гордеете със мен.
-Но това е чудесно!- възкликнали животните- Това ще бъде гордост за цялата гора. Най-красивата пеперуда на света е избрала нашата гора. Можем ли да ти помогнем с нещо?
-Ооо! Аз не се нуждая от много, но малко внимание и грижи ще ми бъдат от полза. Например, трудно се придвижвам. Защо мечката не ме вземе на плещите си. Няма да и натежи. Имам нужда и от ежедневен масаж и Зайо може да свърши тази работа. Трябва ми и някой да ме къпе, а и храната де подбира. Не върви най- красивата пеперуда на света да яде, каквото и да е. Като се замисля и жилище ще ми трябва.
-Ама разбира се! – съгласили се животните.- За нас ще бъде чест да помогнем. Ще бъде чудо, както в приказка.
В този миг, едно малко врабче, още с жълто около човката се спуснало и изяло грозното същество.
-Какво направи, глупаче такова! – извикали животните.- Изяде гъсеницата, която щеше да се превърне в най-красивата пеперуда. Сложи край на една приказка, която можеше да е по-красива от тази за грозното пате!
- Гъсеница ли? Глупаци сте вие! Това беше най-обикновен червей. Приказка ви се присънила. Кой днес вярва на приказки, освен възрастни глупаци като вас. Ако вярвах на всички приказки, които са ми разказвали, щях да умра от глад.- изчуруликало врабчето, а после тръгнало да търси други червейчета.
Животните замълчали и тъжно се спогледали.
-Ама аз знаех, че не е гъсеница.- промърморила Мечката.- Знаех, че това е обикновен червей, ама понякога ми се иска поне едно нещо в живота да завърши щастливо. Както в приказките...

.