Съд в гората

Решил лъвът да се разходи из своята гора. Обхванала го пролетна умора и не искал да се занимава поне за ден с горските дела.
Тръгнал по пътеката, но още след първите метри настроението му се развалило. Това не било неговата гора. Навсякъде царял хаос и се търкаляли боклуци. Тревата била смачкана, а храстите изпочупени. Голямата поляна в центърът на гората, била като прясно разорана нива. Кората на много от дърветата била обелена и вече изсъхвали, а някои от тях били изкоренени.
Стигнал Лъвът до поточето и се навел да пие, но водата била мръсна и покрита със сапунена пяна.
Лъвът изревал яростно и за минута събрал всички горски жители, около себе си.
-Някой е загазил здраво. Искам да зная, кой е виновен за този хаос наоколо. Казвайте веднага!
-Ами...- спогледали се животните.
-Знам, кой е! – обадил се Еленът.- Заекът е! Натрил е из цялата гора в кората на дърветата своята миризма. От цяла седмица се мъча да я махна, но не успявам.
-Заекът е разбира се!- изръмжала Мечката. – Прогонил е всички пчели и докато съм спяла е изял всичкият мед. Прерових където знаех старите хралупи, но е изял всичко калпазанинът.
-Заекът е!- обадила се и къртицата.- Изял е де що намери сладки коренчета. От седмица обикалям и рових навсякъде, но все безвкусни намирам.
-Заекът е! – присъединила се и Лисицата.- Онзи ден прах чергите на поточето, ама е направил водата мътна и кална. Що прах изхабих, не е за разказване.
-Ама не може да е Заекът!- обадил се Вълкът, но Лъвът го прекъснал.
-Виновникът веднага ще си понесе наказанието! Още тук ще го съдим. Съдия съм аз, прокурор ще е Бухалът, а за адвокат на подсъдимият определям Невестулката. Къде е виновникът?
-Ами скрил се е безделникът.-отговорили в хор животните.- Чувства се гузен и се надява, че ще му се размине наказанието.
-Ще минем и без него! –наредил Лъвът.- Делото започва. Има думата прокурорът.
-Пледирам виновен! Като утежняващо вината обстоятелство, обръщам внимание на факта, че е избягал от местопрестъплението и не се е предал доброволно. Свидетелите го разобличиха.
-Виновен е!- взела думата и Невестулката.- Свидетелите го разобличиха и единственото нещо, което може да смекчи присъдата е самопризнание, но за съжаление клиентът ми е избягал и не се е възползвал от това. Каквато и да е присъдата, ще бъде справедлива.
-Ама не е Заекът!- извикал Вълкът.
-Протестираме! – в един глас му взели думата прокурорът и адвокатът.- Свидетелят не е призован редовно. Молим, показанията му да не се прилагат към делото!
- Протестът е уважен!-отсъдил Лъвът.- Осъждам престъпникът на смърт. Преди това го задължавам да почисти гората и да оправи всичките си безобразия. Присъдата не подлежи на обжалване. Осъден!
Всички животни започнали да ръкопляскат, само Вълкът се измъкнал тихичко и поел към домът си.
-Ама не може да е Заекът!- мърморел си тихо. -Нали го изядох още миналата есен. Ама ни гората ни е гора, ни правосъдието –правосъдие!

.