Звездобройци

– Добър вечер!
– Вечер ли? Вечерта отдавна мина и сега е нощ. Всички нормални хора вече спят и пътуват в страната на сънищата. Или почти всички...
– Да, нощ е и хората спят, но аз не мога. Уморен съм, но очите не се затварят. Може би разходката в тихата нощ, ще ми донесе покой? А ти какво правиш? Оглеждаш се неспокойно, а после вперваш очи в небето и сякаш броиш звездите. Някога е имало такива хора, звездобройци. Всъщност не са броили звездите. Изучавали са ги, следели са движението им и са се опитвали да ги свържат със съдбата на хората. Не са броили.Никой не може да преброи звездите и ти няма да успееш.
– Аз не броя...
– Не можеш! Звездите са неизброими и всяка нощ се променят. Изместват се, скриват се една зад друга и човек може да види само много малка част от тях. Спомням си, че когато бях дете, гледах звездното небе и си мислех, че зад всяка звезда стои душата на жив или отдавна мъртъв човек. Както хората са различни, така и всяка звезда има свой характер, ражда се, живее и умира. Всяка звезда е един човек.
– А как ги познаваш? Как разбираш, коя на кого е?
– Че защо ти е да знаеш? Твоята я усещаш, но и тя се променя, както теб. Днес си весел, а утре тъжен, а звездата ти е помръкнала. Просто си избираш една и тя е твоята. Тази нощ... Утре вече няма да е там. Ще се е променила и друг човек, ще я посочи и ще каже: "Това е моята звезда!". Има ли значение? Не можеш да докоснеш звездите, не можеш да ги сложиш в джоба си, дори когато падат.
– Виждал съм падащи звезди. Казват, че когото пада звезда, един човек умира.
– Глупости. Ако беше така, небето щеше да сияе всяка нощ от дъжд от падащи звезди. Всеки миг умират хора и ако за всеки падаше звезда, небето щеше да е пусто.
– Но звездите са много. Не могат да се преброят и никога няма да свършат.
– Няма. Много са и са различни. В такава нощ, когато не мога да заспя, ги гледам и сякаш всяка от тях ми говори. Разказват за други хора, за места които никога няма да видя. Разказват и приказки. И сънят идва. Когато бях дете понякога опитвах да ги преброя. Знаех, че е глупаво, но опитвах. Тогава винаги заспивах. Искаш ли да опитаме. Да започнем да броим звездите. Ти ще започнеш от изток, а аз от запад. Ще броим на ум, за да не си объркваме. Така сънят ще дойде и при двама ни. Сигурен съм. Нека започнем Звездоброецо.
– По дяволите! Казах ти, че не съм звездоброец! Крадец съм... Гледам нагоре, защото чакам Луната да се скрие. Пречи ми.
– Крадец значи. Крадец на звезди. Само, че не можеш да откраднеш звездите. Много и са далеч, а дори когато паднат, пак не можеш да ги сложиш в джоба си. Но можеш да им се любуваш, както всички. Да търсиш в тях съдби и хора, истории за минало и бъдеще. Можеш само да се опиташ да ги преброиш. Така сънят ще дойде. Ще махне мрачните мисли и грижите. Хайде да опитаме. Ти започваш от изток, а аз от запад. Ще броим наум. Хайде...