Ало, ало! Полиция!

-Ало, ало! Полицията ли е?
-Полицията ли? А, да! Старши сержант Петрова е на телефона. Госпожица Петрова.
-Сержант Пертова, трябва незабавно да изпратите кола. Тук на улицата, точно под прозорецът ми, трима души бият човек. Свалили са го на земята и го налагат с бухалки.
-А, ама къде ви е възпитанието бе, господине. Така ли се говори с една госпожица. А имате такъв приятен глас, пък...
-Добре, госпожице Петрова. Извинявайте, но може ли да изпратите ваша кола, защото тук се извършва престъпление.
-Престъпление ли? Сигурен ли сте? Вчера министърът каза по телевизията, че престъпността е овладяна. Това престъпленията са част от миналото. На вас ли да вярвам или на министърът?
-Ама, госпожице Петрова, аз на очите ли си да вярвам, или на министърът?
-Добре, де. Може да е изключение. Имате приятен глас и ви вярвам. Ама и министърът ни е хубав. Толкова едър и мъжествен е.
-Значи ще изпратите кола?
-А, не толкова бързо. Има процедура. Първо трябва да опишете, какво точно виждате.
-Ама, госпожице! Нали от началото все това правя. На нашата улица, точно под прозорецът ми, трима маскирани с качулки свалиха един човечец на земята и го налагат с бухалки.
-С бухалки ли? Сигурен ли сте? Бухалките отдавна не са на мода. Виж, ако бяха чукове или кирки, ама тези министърът каза, че са ги хванали вече. Бухалки? Я погледнете пак. Да не би да са с палки? Ако е така, може да са нашите хора и просто да си вършат работата.
-Ама госпожице, виждам добре. С бухалки са и човекът вече е целият в кръв. Моля ви, изпратете кола.
-Спокойно, господине. Едно по едно. Да не мислите, че е толкова просто. Пращаме кола и готово. Освен колата, трябва да има и свободен екип с камери. Да , ама точно днес половината ни камери са заети да отразяват пресконференцията на министъра. Зле сме с техниката, господине. Пък и да бяха само камерите, а то с тях трябва и режисьор и осветител и гримьор. Скъпичко е, но нужно. На вас нали няма да ви е приятно да гледате по новините поредната акция и картината да е замъглена? Или пък, някой от нашите да си е сложил маската накриво.
-Но, госпожице няма ли да направете нещо? Бандитите убиват човек!
-Бандите ли, господине! Сигурно бъркате! Министърът вчера каза по новините, че всички бандити са в ареста. А му вярвам. Определено бъркате! Това не са бандити, а просто квартални хулигани.
-Бъркам, не бъркам човекът вече бере душа, а бандитите офейкаха.
-Ами тогава защо не опитате да се обадите на Бърза помощ? Пък аз когато се освободи кола с камера, ще ги пратя първо при вас.
-Те и Бърза помощ, каквито са бързаци, докато дойдат човекът ще е мъртъв. Даже като гледам, може и вече да е предал богу дух.
-Аууу! Лошо, господине! Ако наистина е починал имаме труп! Имаме убийство! Това ще ни влоши статистиката и министърът няма да е доволен. Сигурен ли сте, че трупът не е бил там отдавна? Да кажем от времето на предишното правителство? Ако е така, всичко ще е наред...
-Ама, госпожице... Човекът умря пред очите ми, а бандитите избягаха.
-Хмм... Пак лошо! Неизвестен извършител. Министърът определено няма да е доволен. Сега, като се замисля, дали пък вие нямате нещо общо с убийството? Защо не са го убили някъде другаде, а точно пред вашият дом. Ами, ако вие сте убиецът? Имали ли сте скоро периоди, когато паметта ви се губи?
-Ама, госпожице...
-Аааа! И интимничите! Остава да ми предложите и подкуп. Я, кажете къде бяхте вие на 2 октомври 1996 година, когато убиха Андрей Луканов? Имате ли алиби за часът на смъртта на Цар Иван Асен I? Какво правихте, когато Ахмед Доган е взимаше комисионната за „Цанков камък”? Ало! Ало, господине! Не затваряйте! Това няма да ви помогне. Единственият ви шанс са пълни и незабавни самопризнания. Ало... Ало...

.