Вчера се зачетох в древногръцките митове. Интересуваше ме основно подземното царство. Всичко тръгна от името на една чудесна песен и групата, която я изпълняваше. Песента е Лодка в реката, а групата Styx. Стикс е реката на омразата, протичаща през подземното царство на Хадес и няма нищо общо с чудесната песен. Имах спомени за още една река, която тече през това царство – Лета или реката на забравата.
За моя изненада, реките не са само две. Древните гърци определено са умеели да сътворяват главоблъсканици. Боговете им са в толкова сложни връзки помежду си, че сигурно и сами не знаят, кой, какъв се пада на друг.
С реките в подземното царство положението е същото. Според някои източници са били 5, но други твърдят, че са били цели седем.
Няма да си блъскам главата, пък и няма надежден свидетел, който да провери информацията. Ще ги изброя тук, защото като погледнах имената, ми направи впечатление, че много точно, описват промяната, която настъпва в човек при едно голямо разочарование. Ако се замислим, смъртта е точно такова разочарование. Любовта е синоним на живот, но често също прераства в голямо разочарование.
Всяко голямо разочарование започва с болка, след нея идват сълзите, след тях се опитваме да забравим за кратко, а когато се върнат спомените, често водят със себе си омраза, която изпепелява всичко.
Спирам до тук с разсъжденията и ще ви изброя реките в подземното царство на Хадес:
Ахерон – река на болката.
Кокит – река на плача.
Лета – река на забравата.
Мнемозина – река на спомените.
Стикс – река на омразата.
Перифлегетон – огнената река.
Към тях понякога добавят и Еридан- небесната река, но така и не открих защо.
За моя изненада, реките не са само две. Древните гърци определено са умеели да сътворяват главоблъсканици. Боговете им са в толкова сложни връзки помежду си, че сигурно и сами не знаят, кой, какъв се пада на друг.
С реките в подземното царство положението е същото. Според някои източници са били 5, но други твърдят, че са били цели седем.
Няма да си блъскам главата, пък и няма надежден свидетел, който да провери информацията. Ще ги изброя тук, защото като погледнах имената, ми направи впечатление, че много точно, описват промяната, която настъпва в човек при едно голямо разочарование. Ако се замислим, смъртта е точно такова разочарование. Любовта е синоним на живот, но често също прераства в голямо разочарование.
Всяко голямо разочарование започва с болка, след нея идват сълзите, след тях се опитваме да забравим за кратко, а когато се върнат спомените, често водят със себе си омраза, която изпепелява всичко.
Спирам до тук с разсъжденията и ще ви изброя реките в подземното царство на Хадес:
Ахерон – река на болката.
Кокит – река на плача.
Лета – река на забравата.
Мнемозина – река на спомените.
Стикс – река на омразата.
Перифлегетон – огнената река.
Към тях понякога добавят и Еридан- небесната река, но така и не открих защо.
Според преданията по Есхил в нея (Еридан) е паднал и погребан Фаетон...Била е богата на янтар, но Страбон твърдял, че няма такава река.
ОтговорИзтриване--
Сега има такова съзвездие, а на гръцките богове нищо човешко не им е било чуждо, даже напротив :)
Предполагам Еридан се добавя, защото понякога се възкачваш на Небето посредством смъртта, т.е. някои успяват да я победят, защото възнасяйки или възвисявайки се, всъщност прескачат отвъд нея...тя им е само помощно средство... :)
ОтговорИзтриванеМного обичам митологията на древните гърци, още от дете.
ОтговорИзтриванеНе знаех, че са толкова много реките.
ОтговорИзтриване"...пък и няма надежден свидетел..."
А бе, имаше един дето се върна оттам. Но не е оставил мемоари.
Емо каза: "Много обичам митологията на древните гърци, още от дете."
И аз.Защото е искрена.
@Кръстю , съвсем се обърках.Донякъде и защото едно и също нещо, на различни места може да е река, син или дъшеря на бог, или нещо друго.
ОтговорИзтриване@Magicktarot, при гърците след смърта пътят е бил само на долу, с изключение на тези, които са ставали богове.Всъщност и за боговете, долу не е било непознато и някои са били пращани там. Може би това е връзката.
@Емо , аз имам две книги. Едната е с популярни преразкази и съм я чел няколко пъти.Другата е събрани, но там се губя, въпреки че има много повече герои и истории. Не мога да си представя, как друмните са се ориентирали, но може би точно такава неопределеност са искали.
@ivo_isa , зная, но Орфей е бил влюбен, а на влябените не може да се разчита за достоверна информация:) А затова, че митологията е искренна, май е така, защото е описвала не толкова боговете, колкото живота на хората, като пълноправни участници.
Това имах предвид :-)
ОтговорИзтриванеИ аз имам две, една оранжева и една черна :)
ОтговорИзтриване