За Рамките и хората в тях

На скоро в един разговор, стана въпрос за рамката, която ограничават всеки човек. Ставаше въпрос за рамката, която ни създава околният свят. Често тя изглежда тясна и докато е млад човек, стремежът да я разруши, понякога доминира над всичко.
Всъщност рамките, в които един човек е ограничен са поне три.
Едната получаваме генетично с раждането. Тя определя физическата ни външност и умствените способности. Доскоро мислехме, че това което е заложено в гените, не може да се промени. Често сме чували, как с много упоритост хора са постигали чудеса и в развитието на физическите и умствените си качества, но в тях става въпрос просто за достигане на тавана на заложените възможности.
Днес вече знаем, че е възможно заложените данни да се променят и само въпрос на време е, тази рамка да се контролира до известна степен. Контролът няма да я премахне, но поне ще ограничи прекалено големите разлики, още от раждането. Става въпрос за генетиката, която всеки ден набира сила и чака търпеливо мигът, когато хората ще поискат тази сила.
Втората рамка, човек получава също още с раждането. Това е рамката, която му задава общественото положение на неговите родители. Определено тази рамка, също е преодолима, но често това е по-трудно, от достигане пределът на генетичната ни рамка. Причината е, че тази индивидуална рамка е допълнена с третата- рамката, която ни налага днешното общество.
От една страна третата рамка е хубаво нещо. Тя прави съвместното ни съществуване възможно. Дава правилата на поведение, позволява и налага съдействие при проекти, които са непосилни за отделният човек.
Полезната и роля, обаче е само привидна. Във всички времена, тази рамка е служила основно, за осъществяване на контрол на малцинството над мнозинството. Не случайно казах в началото, че това е рамката, срещу която винаги е имало най-много бунтове. Много, но неефективни, защото са индивидуални и могат да променят формата и , но не да я премахнат. Всяка промяна, обаче е за сметка на друг човек.
Както виждате и трите рамки, източник на ограничения са частично преодолими. Друг е въпросът, коя от битките, доколко си струва, но това е решение на отделният човек. Решението за започване на битката, а не за крайният резултат.
Най често, обаче битката не започва. Човек се примирява с рамките и прекарва животът си в тях.
Защо ли? Нали на всеки се е случвало да се оплаква от тези рамки?
Защо оставаме в тях?
Причините според мен са две:
Първата е, че почти всички се чувстваме удобно в тези рамки. Непознатото извън тях ни привлича, но и плаши. Нормална човешка реакция е да предпочете сигурността. Заобиколен от познати неща, човек, може да си позволи, понякога да подаде нос навън без опасност.
Втората причина, e по-лоша. Човек изгражда своя собствена рамка. Като правило тя е, по-тясна от наложените ни и по-здрава, а често дори не я забелязваме.
Вчера опитах да очертая моята и видях, че не е толкова страшно. Може да съм пропуснал нещо. Не зная и дали ще успея да я премахна, но ще опитвам. Това поне мога.

.

12 коментара:

  1. Хубав пост! Според мен човек може да се опита да надскочи първите две рамки - "генетичната" и "семейната" и може и да успее, но е почти невъзможно да се измъкне от хомота на онази голяма "обществена рамка", защото както някои казват сме социални животни и извън нея е почти невъзможно да съществувавме.

    ОтговорИзтриване
  2. рамките са и капитал, с който разполагаме и можем да ползваме. това, което ни ограничава, ни освобождава - от ненужно търсене, лутане... и представлява основата, върху която да градим живота си - различен от всички останали точно поради комбинацията от зададени стойности.

    ОтговорИзтриване
  3. хубаво е човек да забелязва рамките :))) .
    Съгласен съм и за трите рамки (които както и ти спомена може и да са повече). Харесва ми :)

    ОтговорИзтриване
  4. Рамката със собствените ограничения и предрасъдаци е най трудно разрушимата, доритова не е рамка, а верига, с която сами сме се оковали :)

    ОтговорИзтриване
  5. Някога Демокрит е казал: Целият свят е открит за знаещия.
    Според мен, това е пътят - познание, необременено от социални, политически, религиозни и икономически предразсъдъци и догми :)

    ОтговорИзтриване
  6. А уж човек се раждал свободен..:)
    Рамките са полезно нещо. Ако ги нямаше какво щяхме да борим?

    ОтговорИзтриване
  7. Явно жегата се отразява зле не само на мен :))))

    ОтговорИзтриване
  8. @myhappypond, така е, но ми се иска да я променим малко. Отделният човек не може сам.
    @Aria, не се бях замислял от тази гледна точка.
    @lammoth , повечко са май:(
    @Емо,познавам хора, които даже не могат да осъзнаят собствената си рамка.
    @slavuncho,за духът да, но тялото си носи рамките винаги. Може да са по-широки, но ги има.
    @Bia и нямаше да губим битките толкова често:(
    @Кръстю,преди време тренирах активно и зная,че слънцето намалява физическата, а не умствената активност:)

    ОтговорИзтриване
  9. Е,при мен значи не е така...четох го два пъти и не можах да си обясня какво е отношението човек-свят.
    Според мен човек е Образ и Подобие Божие, според теб, най-вероятно хай-тек маймуна, върхът на видовата еволюция, а още от първите изречения се насажда твърдението, че е гост в някаква враждебна среда (света), която го рамкира по всякъкъв възможен начин, а за капак и самият той се саморамкира...Интересно :)

    ОтговорИзтриване
  10. Кръстю, май само теб те е напекло:) Друг не се оплака.

    ОтговорИзтриване
  11. Ами изглежда доста ги стягат рамките и не смеят :)))
    ---
    (Започнах да се оправям, хуморът ми полека, лека се завръща :)

    ОтговорИзтриване
  12. Всичко зависи от нас самите в колко и какви рамки ще се поставим, в какви ограничения ще живеем и с какво ще се съобразяваме. Просто някои обичат да се оставят на течението и на статуквото. Другото е решението да се освободиш - но това е трудно, защото отговорността за всички решения и последици пада върху теб самия - няма кого да виниш за каквото и да е, а това не се харесва много.

    ОтговорИзтриване