Учителите

Някога преди много години в едно царство живеели двама мъдреци. Хората уважавали и двамата и било чест, децата им да попаднат в техните школи. От далечни страни всеки ден, при тях идвали хора, за съвет и помощ.
Били различни и всеки преподавал по различен начин. В едната школа властвал редът. Всеки детайл бил точно фиксиран и всяка дума, записана. Учителят застанал пред учениците им четял, а после проверявал какво са запомнили. Не приемал въпроси, а ако все пак имало, посочвал текст от стари книги, където отговорът бил записан.
-Учителю, защо трябва да правим това?- питал някой ученик.
-Защото, така трябва, защото аз казвам и защото в старите книги е записано!
В другата школа, учениците и учителят седели в кръг. Учителят задавал въпрос, след въпрос и заедно обсъждали нещата. Преглеждали старите и нови книги, търсели прилики и разлики и всяко мнение било уважавано и зачитано. Накрая, заедно стигали отговорът и тръгвали към следващите въпроси.
Един ден в двете школи пристигнали пратеници. Царят на страната имал наследник и искал да избере учител, който да обучава сина му. Искал по трима от най-добрите ученици, които лично да изпита и провери, коя школа е по-добра.
В уреченият ден, претендентите се изправили пред Царя и изпита започнал.
Учениците от първата школа, отговаряли под ред. Отговорите им били светкавични и без капка съмнение.
Попитал ги Царят:
-Сигурни ли сте, че отговорите ви са верни?
-Сигурни сме, Ваше Величество!
-Защо?
-Защото са записани в старите книги, защото Учителя ни казва така и защото така трябва да бъде!
-Ами ако грешите?
-Учителят никога не греши!
Учениците от втората школа, обсъждали дълго всеки въпрос, а отговорът давали след това.
Попитал ги Царят:
-Сигурни ли сте, че отговорите ви са верни?
-Не, Ваше Величество! Те са това, което ние смятаме за вярно.
-А защо смятате, че е вярно?
-Защото, потърсихме отговорът навсякъде, претеглихме записаното и нашите мнения и това е резултатът.
-Ами ако грешите?
-Всеки греши, Ваше Величество! Ако грешим, ще потърсим отговорите отново, но пътя ще е същия.
Царят се оттеглил за кратък размисъл, а когато се върнал обявил, че избира синът му да се учи във втората школа. Не забравил и първата. Поверил и обучението на слугите и войниците си.

14 коментара:

  1. Има май езна такава работа, че всяка школа не е за всеки, но дали царят е направил правилният избор?!
    Защото мисля, че тук е в сила и обратното твърдение,че всеки не е за всяка школа:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ако обаче помислим малко, ще стигнем до извода, че за "масова консумация" е най-добре компромисен вариант между двете,в крайна сметка обучението е набор от знания, с цел реализация в обществото.
    Дълга и всеобхватна тема, но разбирам, тук като във всяка приказка нещата се поляризират за акцентиране:)

    ОтговорИзтриване
  3. Умен цар, мисли държавнически-егоистично:-)Въпросът е:
    Ако от синът му не става нищо, тогава какво става с царството?!
    За да работи схемата е нужен винаги умен цар.

    ОтговорИзтриване
  4. Хааа, Иво, я си помисли пак и виж дали не е валидна следната зависимост-
    В глупавата схема е нужен умен цар, а в умната схема се вписва всякакъв цар, дори и да е пълен олигофрен.

    ОтговорИзтриване
  5. Нашите държавници май са завършили първата.

    ОтговорИзтриване
  6. Да изпълняваш и управляваш са две различни неща и изискват съответното образование. Важен е подборът, който да определи кой за какво става. Ясно е, че именно при подбора се крият най-големите опасности, но... такъв е животът.
    Първата школа става и за религиозна секта. Ако не неправиш така, ще стане онака... и всичко е записано в старите книги :))) Така работят и компютрите - с 0 и 1, „да“ и „не“. Някои мислят, че компютрите са много „умни“, но те правят това и само това, което им кажеш :)

    ОтговорИзтриване
  7. Иванович, такава "умна схема" няма поне засега. Не знам дали ще бъде открита, но ако е възможна, сигурен съм че ще е най-циничният метод за управление на обществото.

    ОтговорИзтриване
  8. @ivo_isa , А, открита е, открита е вече и работи толкова добре, че почти не се забелязва(смях)

    ОтговорИзтриване
  9. все си мисля, че царят не е толкова мъдър. Трябвало е според мен да запише сина си в първата школа, а след като я завърши успешно да го запише във втората, която е на по-високо ниво, защото в нея освен че се цени свободата на другия, то се носи отговорността на собствената свобода: да се помни, че не всичко е абсолютно такова каквото сме го установили.
    Ценността в първата школа е овладяване и култивиране на първичните импулси.:
    Хубава история.:)

    ОтговорИзтриване
  10. @Кръстю, аз бих направил същия избор. Не харесвам папагалите:)
    @ivo_isa , Балтазар е отговорил, но пък изниква друг въпрос. Кой да прави схемата.
    @tonino , нашита държавници не са и учили:) Преди време писах, че дебелоочието не се учи, а си е вродено:(
    @slavuncho, не се бях замислял, но наистина има прилика, между сектите и компютрите:) А за подборът,децата сами могат да определят, как и какво могат.Възрастните усложняват нещата, но това е друга приказка.
    @Вяра,по-скоро ако има ред, трябва да е обратният. може да се научи свободна мисъл на ред, но обратното май е невъзможно.

    ОтговорИзтриване
  11. Защо, папагалите са от малкото птици, които се научават да имитират реч
    Освен това някои са пъстри и красиви и са домашни любимци на много хора :)
    Аз съм имал различни домашни любимци, но не и птици, не ми харесва любимец направен да лети в клеитка:)

    ОтговорИзтриване
  12. Иво, виж "Блог на Деня", като опростен вариант на схемата.

    ОтговорИзтриване
  13. И как разбра, че е "умна схема"? Пробвал ли си с цар-олигофрен?
    Но не е тук мястото за спор.

    ОтговорИзтриване
  14. Само това и приключвам
    http://www.capitolhillblue.com/node/17689

    ОтговорИзтриване