Днес

Един цар имал проблеми с царството. Не вървяло добре и каквото и да предприемел, все по-лошо ставало. Не спал по цели нощи, от тревогите и кроял план след план. За съжаление, нищо не помагало.
Един ден излязъл на разходка и на пазара видял тълпа от хора, които се смеели. Изглеждали доволни и щастливи.
В центъра на тълпата, стоя един странник и давал съвети на всички:
-Тревогите са излишни. Те ви вредят и замъгляват разумът ви. Пречат ви да видите красотата на днешния ден. Загледани в бъдещето, пропускате мига, а после е късно. Не се тревожете! Не се ядосвайте! Не мислете за утре! Живейте днес и се радвайте на живота. Веселете се днес и с настроението си ще промените и утрешният ден.
Слушайки странника, Царят почувствал, че грижите го напускат. Усмихнал се и погледнал наоколо и светът му се видял по-малко черен. Харесал странника и го поканил в двореца за съветник.
Съгласил се странника и от този ден, тъгата и грижите изчезнали от двореца. Всеки ден бил празник усмивките не слизали от лицата.
Новият съветник се грижел за това, а си го бивало. И лов можел да организира, и бал, и представление на пътуващи комедианти.
Само понякога, се появявал някой, който искал да развали нещата, но съветникът се справял блестящо.
-Реколтата е слаба, Ваше Величество. Събраното едва ще стигне за да се засее наново. Ще се гладува тази зима.
-Глупости!- се смеел Съветникът.- Има ли днес жито? Има! Раздайте храна в двойни порции и нека всички празнуват. Живеем днес, а сеитбата е далеч. До тогава нещата ще се подредят.
-Няма пари в хазната, Ваше Величество. Хората нямат пари за данъците, а наличните пари ще стигнат само за още два месеца.
-Глупости! –смеел се Съветника.- Има ли днес пари? Има! Поръчайте най-хубавите стоки, които можете да намерите. Довечера ще има и бал. Живеем днес, а днес пари има.
Царят слушал Съветника за всичко. Харесвало му, да живее в радост и смях днес. Оставял всичко в ръцете му, докато...
Докато един ден не му съобщили, че в царството няма нито храна, нито пари. Потърсил Царят Съветника, но него го нямало. Заминал си бил и никой не знаел къде.
След години във същото царство, един есенен ден Царят се разхождал сред хората. Бил замислен и тъжен. Всеки ден в царството имало проблеми. Едва успявал да реши един, а се появяла друг. На пазара видял тълпа от хора, които се смеели. Изглеждали доволни и щастливи.
В центъра на тълпата, стоя един странник и давал съвети на всички:
-Тревогите са излишни. Те ви вредят и замъгляват разумът ви. Пречат ви да видите красотата на днешния ден. Загледани в бъдещето, пропускате мига, а после е късно. Не се тревожете! Не се ядосвайте! Не мислете за утре! Живейте днес и се радвайте на живота. Веселете се днес и с настроението си ще промените и утрешният ден.
Слушайки странника, Царят почувствал, че грижите го напускат. Засмял се гръмко, а после заповядал на стражата, да хванат странника, да го напердашат и изгонят от царството.
-Ама защо, Ваше Величество?- изчезнала усмивката от лицето на странника.
-Защото е днес! Живеем днес и днес ще те напердаша и изгоня от царството. Днес ще реша проблема, защото утре ще е късно. Днес ще направя нещо, което ще промени утрешния ми ден.

3 коментара:

  1. И сам не предполагал, колко ще се промени утрешният му ден :)
    Тълпата подкокоросвана от странника възстанала,снела го от престола и както казва омбудсмана-"другото не е така весело":)

    ОтговорИзтриване
  2. Прощавай, това сигурно си го имал впредвид за друга приказка:(

    ОтговорИзтриване
  3. Кръстю, ако е направил наистина каквото е трябвало, няма нужда да се притеснява:)

    ОтговорИзтриване