Имало едно време едно царство. Не било богато и известно, но животът в него бил спокоен. Около царството от всички страни се издигали непристъпни планини, с върхове опиращи в облаците. Само една тясна пътека го свързвала с останалия свят и това било единствената му връзка със света.
Пътеката наистина била тясна, а движението по нея било опасно. Виела се по склоновете на планината и преминавала край бездънни пропасти, а по нея можело да върви само един човек. На всяка крачка, страх сковавал краката на вървящите по пътеката. Ако се срещнели двама, тръгнали в различни посоки, едва се разминавали и продължавали по пътя си с пребледнели лица. Пътят бил труден и опасен, но пък защитавал царството. В дългата му история, нито един завоевател, не бил рискувал да го нападне. Тесният път правел и най-голямата и мощна войска, безпомощна и дори един единствен защитник можел да я отблъсне.
Рядко някой пристигал в царството, а и жителите му рядко го напускали. Имали всичко в своя малък свят и го обичали.
Царството имало и цар, но никой не се интересувал от него. Хората сами си решавали проблемите, спазвайки неписаните закони съхранени от векове.
Годините минавали, но нищо не се променяло в малкото царство, докато....
Не се променяло, докато на трона се възкачил един амбициозен цар. Когато бил малък, родителите му го изпратили да опознае света извън царството и да се учи от добри учители. Много места обиколил, много хора и чудеса видял и много научил.
Когато се завърнал изгарял от нетърпение да види познатите любими места, но се разочаровал. Бил свикнал с другите нови места и царството му се виждало безнадеждно изостанало и сиво. Зарекъл се някой ден да го промени и когато се възкачил на трона, ден и нощ неуморно работел, за да изпълни целта си.
Било трудно, защото хората били свикнали с живота си и не искали друг, който не познавали. Затова Царят решил първо да ги убеди.
Започнал да разказва на всички, за чудните земи и неща в света извън царството. Разказвал и показвал, а хората любопитно слушали. Всеки от тях харесвал нещо от външния свят и пожелал да го има. Един поискал по-хубави дрехи, втори искал да опита екзотична храна, трети започнал да мечтае домът му да прилича на тези в картините, които царят бил донесъл.
Искали хората, но нямало как да получат тези неща. В царството външни хора рядко стъпвали, а и да дойдели не носели много неща. Трудно било и за хората да тръгнат по широкия свят, защото пътят бил дълъг и опасен.
Тогава царят предложил решение. Било и лесно и трудно, но хората се съгласили. Трябвало да разширят и укрепят пътеката, за да е удобна за пътниците и търговците.
Започнали работа, но тя се оказала по-трудна отколкото очаквали. Минали години, докато успеят и царят не дочакал сбъдването на мечтата си. Един ден след много години, накрая пътя бил построен.
Хората ликували и очаквали животът им да се промени. Очаквали промени и те не закъснели.
Само че, вместо търговци и добри хора, първи минали по новия път воините на един завоевател. Царството било малко и нямало как да се защити. Само за дни в него останали само руини.
Вместо да спечелят нов живот, хората загубили и малкото, което имали. Имали път, но никой повече не минавал по него. Никой нямал работа в едно разрушено царство.
Хората стояли тъжно сред разрушеното царство и се чудели какво да правят. Някои поискали да разрушат пътя и да се върнат към стария си живот. Само че, трябвало да минат години преди да успеят и се отказали.
Други, напуснали царството по новия път и не се върнали никога повече.
Трети останали и започнали да строят царството отново. Това било тяхното царство и щяло да остане такова завинаги. Нямало значение, дали е свързано със света с широк път или с тясна пътечка. Царството винаги щяло да бъде такова, каквито са хората в него.
Моят дом е моя крепост!
ОтговорИзтриване