Щастливата кокошка

Някога преди много години, в едно малко царство, живеел един цар, който много обичал яйца. Толкова обичал яйцата, че ги предпочитал пред всяко друго ядене. Хапвал яйца сутрин на закуска, хапвал яйца и на обяд, а и вечерята не минавала без любимите яйца. Обичал яйцата приготвени по всякакъв начин, а готвачът му всеки ден измислял нови рецепти.
Всъщност приказката не е за яйцата, а за щастието. Защото Царят, който обичал да яде яйца, не бил щастлив. Не знаел причината за това, но дори не си спомнял, кога за последен път изпитал щастие.
Царят си имал всичко. Имал си хубаво царство, хубава царица, хубави и добри деца. Имал прекрасен палат с красива градина и големи гори, където се отдавал на втората си любов- лова.
Царят нямало и от какво да се оплаква. Нямал врагове, здравето му било цветущо, а пък народът в царството бил кротък и покорен.
Всичко било наред, но Царят не бил щастлив. Дълго време не казвал на никого и се стараел да не личи, но накрая попитал съветниците си, защо е така. Съветниците свили рамене и казали, че няма причина. Всичко било наред и ако Царят не бил щастлив, причината можела да бъде само в някоя непозната болест.
Царят изпратил да повикат всички лекари в царството. Обещал богато възнаграждение на този, който му каже от какво е болен и каква е причината за да не е щастлив. Лекарите дълго се съветвали и допитвали до старите книги и накрая установили причината. Причината била в любимите яйца на Царя. Всъщност не в самите яйца или огромните количества, в които ги хапвал Царя, а в кокошките, които снасяли яйцата. Те не били щастливи и предавали с яйцата си, нещастието си на Царя.
Лекарите предписали и лекарство. За да бъде щастлив, Царят трябвало да яде само яйца от щастливи кокошки. Само че, никой не знаел къде може да се намери щастлива кокошка и дали кокошките, въобще могат да изпитват щастие.
Царят събрал отново съветниците си. Трябвало или да намери щастлива кокошка, или да се откаже от любимата си храна. Само че, да престане да яде яйца, било немислимо. Затова Царят наредил на съветниците си, в срок от една седмица да му намерят щастлива кокошка.
Съветниците се стреснали, но не посмели да обяснят, че такова нещо няма. Никой не искал да изпита гнева на Царя и затова, съветниците се втурнали да обикалят царството, в търсене на щастлива кокошка.
Имали късмет и в края на дадения срок, успели да намерят.
В царството по чудо живеела една особена кокошка. Всъщност тя не била щастлива кокошка. Просто била една много чувствителна кокошка, която можела да бъде радостна, когато и е хубаво и тъжна, когото и е лошо. Толкова била чувствителна, че това направило впечатление дори и на стопаните ѝ. Без да се колебаят стопаните на кокошката я продали на съветниците на Царя и не се сетили никога повече за нея.
Съветниците завели кокошката в двореца. Направили ѝ прекрасен дом, осигурили ѝ най-добрата храна и дори назначили двама слуги, които не се отлъчвали ден и нощ от нея, изпълнявайки всичките ѝ желания.
Кокошката бързо свикнала с лукса и започнала да снася яйце след яйце. Дори не знаела, че снася не обикновени, а щастливи яйца, но Царят опитвайки от тях, се почувствал щастлив. Наградил богато съветниците си и всички заживели щастливо.
Само че, един утрин не донесли на Царя любимите му яйца. Съветниците пребледнели обяснили, че кокошката внезапно починала. Втурнали се из цялото царство, за да търсят друга щастлива кокошка, но никога повече не намерили.
Така Царят никога повече не изпитал щастие. Опитвал яйца от хиляди кокошки, дори такива докарани му от другия край на света, но след тях нямало щастливи. Дори за седмица спрял да яде яйца, но щастието не се върнало. Тогава Царят се примирил и заживял както преди. Съветниците го убедили, че не му трябва щастие, след като си имал всичко останало.
Всъщност съветниците излъгали малко Царя. Кокошката не била мъртва. Просто един ден спряла да снася яйца. Не било от храната, водата или грижите. Причината била друга.
Един ден кокошката се заслушала в разговора на двамата слуги, които се грижели за нея. В началото те се оплаквали от своя живот, после разказали един на друг за семействата си. След това продължили със съседите и картината на живота в малкото царство, която описали, хич не била розова. Царят наистина си има всичко необходимо, за да бъде щастлив, но не било така за поданиците му.
Кокошката не била много умна, но както казах била с чувствителна душа. Разстроила се от чутото и спряла да снася щастливи яйца. Не помогнали нито грижите, нито храната, нито заплахите. Глупава кокошка била и не разбирала от дума.
А приказката не е за яйцата и за щастието. Не е и за глупавата кокошка. Тя е просто измислена история, която дори не се е случила. Дори в приказките не се случват такива неща.

4 коментара:

  1. :) Животът е по-богат от всяка приказка. Ако царят се бе досетил навреме да вкара царството си в Европейския съюз нямаше да има проблем с щастливите кокошки, прасета и друг добитък. Щеше да има малко щастие и за хората: какво по-хубаво от това да поздравиш и мъжете за 8 март и така напълно да отречеш половата сегрегация?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. slavuncho,няма идеални неща. Дори кокошето щастие не е пълно, а никой няма да доживее светлото бъдеще, което ни обещават. Тогава не само 8 март ще е празник на мъжете:)

      Изтриване
  2. Владо, радвам се на начина по който ни поднасяш действителността :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Емо, това не е действителността, а Страната на Фантазиите, защото нещата, които преживяваме всеки ден, няма начин да се случат на друго място.

      Изтриване