Професионалисти и аматьори

Вчера се замислих над начина, по който използваме и разбираме думите професионализъм и професионалист. Повод беше едно твърдение, че професионализмът е гаранция за нещо по-добро. Използваме често думата аматьорство в пренебрежителен смисъл и синоним на нещо зле направено, но дали е така?

Професионализмът и професионалистите ги има още от зората на човечеството. Донякъде е свързана с разделението на формите на труд и обособяването на групи хора, които се специализират в определени дейности, но всъщност това, което е в основата, е получаването на възнаграждение за определен тип труд. Разбира се, специализираното изпълнение води до усъвършенстване и стремеж да се усвои по-добре професията. Това е свързано отново с възнаграждението, защото по презумпция, колкото е по-квалифициран в професията си един човек, толкова по-високо възнаграждение може да получи.

В миналото, а и днес професионализмът е причина за създаването много добри неща. Освободени от други задължения хора на изкуството, занаятчии и учени, са създавали гениални неща, които ценим и днес. Значи ли това, че професионализмът е гаранция за добро? Според мен не. Не всички професионалисти могат да създадат нещо запомнящо се, , дори срещу щедро заплащане. Всъщност в голямата си част, нещата създадени от професионалисти се отличават само с две неща- добра повтаряемост и по-висока скорост на изпълнение. Професионализмът осигурява на удобна среда и сигурност на изпълнителите, но това не са достатъчни предпоставки, за създаване на нещо извън установените рамки. Заплащането не е достатъчен стимул.

В днешно време професионализмът в някои области е развит до съвършенство, поне според мен, това не е предимство, а пречка за прогреса ни. Всъщност добрите черти на професионализма се израждат, като много често обществото приема за по-добър професионалист, не този който е по-добър в определена професия, а този който успява да продаде труда си по-скъпо. Нещо повече, често определящо, за това дали един продукт ще се създаде, е не доколко е полезен, а дали може успешно да се продаде.

Това напълно съвпада с основното съдържание на професионализма. Работа срещу заплащане, каквато вършим всички. Някои хора обичат работата си и влагат повече, отколкото получават. За по-голяма част от хората обаче, работата е просто досадна необходимост. Те го правят единствено, заради необходимост и парите са единствения двигател на действията им. Виждали са хиляди примери и знаят, че възнаграждението в малка степен зависи от вложеното, но добрият пазарлък е най-ефективния начин. Затова хората не влагат и грам усилие, повече от задължителния минимум и са прави. Повечето от тях знаят и могат много повече.

Дори и хората, които обичат работата си, при създадената система на професионални отношения, не развиват пълния си потенциал. Причината не е в нежеланието им. Тя е в рамките и ограниченията, които създава една професионална среда. На един професионалист се плаща за определена дейност и обикновено тя е в строго определени рамки. Тези рамки осигуряват парите, с които се заплаща труда на професионалиста, а всяко излизане от тях е загуба на време, срещу несигурна печалба.

Създадената система изхранва милиарди хора, но за сметка скоростта, с която се движим напред. Ако все пак го правим, причината не е в системата, а в нещата, които се създават въпреки нея.

Затова не мога да приема, че професионализмът гаранция за нещо по-добро. Когато погледна назад установявам, че най-добрите неща, които съм направил, са или извън служебните ми задължения, или са когато съм намирал време и желание да направя нещо повече от рамките, в които служебните задължения са ме ограничавали.