Магията на живота

Преди много, много години в една далечна страна живеел велик вълшебник. Нямало друг вълшебник или магьосник на света, който можел да излезе насреща му.

Наричали го Великият вълшебник и хората разказвали легенди за него, въпреки че никой не знаел къде живее и как изглежда. Някои го описвали го като великан, опиращ небето с рамене, други като усмихнато джудже, а трети се кълнели, че е невидим дух.

Силите му била толкова могъщи, че ако поискал можел да унищожи дори Земята, но вълшебникът никога не помислял да стори това. Знаел, че може да унищожи Земята, но вълшебниците не правят такива неща. Те справят добри неща и ги правят за хората.

Има само един проблем. Често вълшебниците не могат да преценят правилно, на кого дават своите подаръци. Понеже самите вълшебници са добри, те вярват, че всички хора са такива и често бъркат. Раздават всичко, което имат на неподходящи хора. Попаднали в неподходящи ръце, добрите вълшебства се превръщат в зли магии, срещу които няма противодействие.

Така е било винаги и така ще бъде. С времето все повече вълшебства попадат в ръцете на неподходящи хора, превръщат се в зли магии и задушават и разрушават нашия свят.

Задушават и рушат, всявайки страх в душите на хората, защото магиите само това могат, а човешкият страх ги прави могъщи и вечни.

Само че, всяка магия е просто зле използвано вълшебство и сигурно има начин, да се обърне посоката. Когато това стане магиите отново стават вълшебства и не рушат и плашат, а градят и носят надежда.

Начинът да се обърне магията във вълшебство е тайна, която никой не знае. Всъщност май сбърках. Това е тайна, която никой не знаел до мига, в който Великият вълшебник я открил. Открил я и ѝ дал име. Нарекъл тайната Магията на Живота.

Тайната била толкова лесна, че било цяло чудо, как толкова време никой не я бил намерил. Може би, търсещите я очаквали нещо велико и сложно и не търсели, където трябва. Или може би....

Всъщност причината, вече не била от значение, защото имало друг много по-неприятен проблем.

Великият вълшебник не можел да използва тайната. Не можел да изрече думите на вълшебството, което можело да спаси света. Не можел и да махне с вълшебната си пръчка и чудото да се случи. Магията на Живота, не можел да направи нито един вълшебник. Не можели да я направят и лошите магьосници. Магията на живота, можела да се направи само от обикновен човек.

Великият вълшебник знаел, че не може да предаде тайната в ръцете на случаен човек. Знаел, че попадне ли тайната в ръцете на недостоен за нея, тя може да разруши и последната надежда и светът да потъне завинаги в мрак.

Дори велик вълшебник можел да сбърка, затова вълшебник дълго и внимателно търсил между хората достоен за тайната. Отнело му цяла година, но накрая открил такъв човек. Изправил се пред него и му предложил своя дар.

-Здравей! Аз съм Великият вълшебник! Искам да ти дам един дар. Дар, която може да промени света. Дар, в който е единствената надежда, злото да напусне завинаги Земята. Давам ти Магията на Живота и силата да я приложиш.

-Ама, защо? Ама, защо на мен!- смутил се човекът и се дръпнал назад.- Аз съм най- обикновен човек, незабележим сред милиардите други. Скромността ми не позволява да приема такава чест. Защо не предадеш дара на някой цар или велик юнак? Те ще са по-достойни от мен за такъв дар!

Вълшебникът не се отчаял. Тръгнал да търси друг достоен, но му отнело цяла година, докато намери такъв.

-О! На мен ли? Мисля, че бъркаш. Аз не мога да се справя с това. Не мога да се справя, дори с ежедневните неща, а ти искаш от мен, да спасявам света! Ще се проваля, както винаги и това ще тежи на твоята съвест. Потърси друг достоен и му дай Магията на Живота.

Вълшебникът се опитал да обясни, че магията е толкова лесна, че всеки би се справил, до преди да успее да каже и дума, човекът срещу него избягал.

След година Великият вълшебник открил трети достоен човек. Изправил се пред него и му предложил Магията на Живота.

-Стой!- отскочил назад човекът.- Тук има нещо гнило! Някаква уловка има в този дар, но не можеш да ме излъжеш. Нима ми предлагаш най-голямата сила на света, просто хей така? Нима ми предлагаш Магията на Живота, без да искаш нищо в замяна? Не ти вярвам! Намери друг, който да лъжеш!

Отчаян Великият вълшебник дълго гледал отдалечаващият се човек. Знаел, че това е последният му шанс, защото времето на Земята изтичало и скоро мракът, щял да погълне всичко. Знаел, че се е провалил, но не знаел какво да прави, а и силите го напускали всяка минута. Тръгнал без посока и мисъл и скитал докато слънцето се скрило. Тогава приседнал да една ограда, завил се с наметалото и се опитал да заспи.

Сънят дълго не идвал, а когато очите на вълшебника се затворили, го стреснали гласове от другата страна на оградата. Гласовете му се сторили познати и се заслушал в разговора.

-Лоши времена настанаха! В хората няма никаква надежда и доброто губи сили всеки ден. Аз съм най- обикновен човек, незабележим сред милиардите други и скромността е единственото ми достойнство, но ако имаше някаква възможност, да се спаси света, бих дал всичко от себе си!

-Прав си! Светът отива към гибел!- съгласил се втори глас.- Аз също не мога с нищо да помогна. Не мога да се справя с нищо и каквото и да захвана, се провалям. Само че, ако имаше някакъв шанс, да направя нещо и да спра разрухата, бих вложил всичките си сили в това!

-Не светът, а хората са лоши! Вече не можеш да имаш вяра на никого!- въздъхнал трети глас.- Брат, брата продава и човек за човека е вълк! Всеки първо си прави сметка, какво ще спечели и какво ще загуби, а за другите хора не мисли. Няма спасение, но ако аз имах възможност да спася света, бих се раздал до последното късче и последния си дъх!

Великият вълшебник още дълго слушал гласовете зад оградата и тъжна усмивка изкривила устните му. След това въздъхнал, завил се с наметалото и заспал.

На сутринта, когато слънцето огряло, зад оградата нямало никого. Нямало никого и на пътя, която се виел през полята, чак до хоризонта. Великият вълшебник се усмихнал. Бил решил какво трябвало да направи. Оставил Магията на Живота край пътя и тръгнал към залеза, без да се обръща назад.