Тайната

Имало едно време едно царство. Било много малко царство, но в него имало всичко, от което се нуждаели хората, за да се живеят добре. Всичко с царството щяло да е наред, ако не били големите царства, с които то било обградено.

Не минавал и ден, без някой от големите съседи да се намеси там, където не му е работата, под предлог, че е загрижено. Не минавал и ден, в който малкото царство не получавало „приятелски съвет“, зад който се криел безпощаден ултиматум.

Големите царства не пропускали възможност да демонстрират силата си при всяка възможност и често дори вместо да спорят помежду си, изкарвали гнева си на малкото царство.

Ако малкото царство продължавало да съществува, единствената причина била, че било прекален малко и бедно и не си струвало да бъде завладяно. Единствената причина пък хората в царството да не паднат духом съвсем и да не го напуснат, била славната му история.

Не винаги царството било малко, бедно и слабо. В старите времена, то било велико и уважавано от другите царства. И тогава не било много голямо, но сякаш хората в него били по-различни.

Историята помнела мъдри владетели, велики военноначалници и гениални учени, поети и музиканти. Навред из царството били пръснати останки от огромни стари крепости и стари и нови паметници на великите хора от миналото. Всеки жител на царството се гордеел с историята си и вярвал, че един ден великите дни ще се върнат отново.

Само че, реалността не била приятна. Сякаш величието и силата били напуснали завинаги тези земи и никога нямало да се върнат.

Един ден, когато отново бил ядосан от намесата на големите съседи, Царят на малкото царство, чул от странник разказ за едно велико царство на другия край на Земята. Далечното царство не било по-голямо, нито пък богато, но името му се произнасяло с респект във всички царства по света. Никое друго царство, дори не помисляло, да дава съвети на Царя му, или да се меси в държавните дела, под какъвто и да е повод.

-Хм!- рекъл си Царят на малкото царство.- Това е нещо интересно, което си струва, да се проучи. Сигурно в това далечно царство, знаят великата тайна, която са знаели нашите предци. Само че, ние сме я загубили, а там са успели да я запазят. Ще взема да отида до това царство. Може да ми споделят тайната или пък поне да приемат нашето царство, като приятел и съюзник. Може да решат да ни помогнат, защото няма начин нашите и велики прадеди, да нямат някаква родствена връзка с техните.

Решил Царят и на следващият ден заминал за далечното царство. Пътувал дълго през планини и полета, през реки и морета, през пустини и джунгли и накрай пристигнал.

В царството бил посрещнат с почести и владетелят лично пожелал да го разведе навсякъде и да отговори на всичките въпроси.

Само че, нямало много за показване. Царството било дори по-малко от Малкото царство, а не било и много по-богато.

-Не разбирам! - смутено попитал гостът.- Вашето царство е също, като нашето. Само че, никой от съседите ви, дори и не помисля, да се меси във вашите работи. Нещо повече, често искат от вас съвет или да разрешите техните спорове. Сигурно великите ви предци, са ви предали тайната, която нашият народ е загубил преди много години. Всъщност, не виждам много следи от историята ви. Къде сте скрили огромните крепости на великите си владетели, от които целият свят е треперел? Къде са старите и ви новите паметници?

-Историята ни е във всяка педя от тази земя.-- отвърнал домакинът.- Само че, никога не сме имали огромни крепости, а владетелите ни са били уважавани, но никога не са се наричали велики.

-Велики са били, щом са ви оставили Тайната!- рекъл гостът.- Само дано сте така любезни, да я споделите. Цялото ни царство, ще ви бъде благодарно за вечни времена и ще ви издигнем паметници, редом с нашите стари владетели. Каква е тайната, която прави едно Царство велико? Защо вашето царство е уважавано, а нашето не?

-Няма тайна!- засмял се домакинът.- Поне аз не зная такава.

-Не може да няма тайна!- ядосал се гостът.- Ако не искате да я споделите, поне ми дайте посоката, в която да търсим.

-Тайна наистина няма, но мисля, че се досещам, защо вашето царство днес не е същото. Може да греша, но щом искате ще ви кажа, какво мисля. Причината е в корените!

-Че, какво им е на нашите корени? Историята ни е по-велика и по-стара от вашата!

-О, не не ме разбрахте!- рекъл домакинът.- Причината наистина е в корените, но не говорех за размерите. Има два вида царства. Едните търсят корените си в миналото и се гордеят с тях, а другите се стремят с всичко, което правят днес, корените им да бъдат по-големи и здрави в бъдещето. Затова малките царства имат корени само в миналото, а великите владеят настоящето и бъдещето.