Луната се счупи

Луната се чупи....

Луната се счупи и шумът накара сърцето на Заека да забие лудо, сякаш го гонеше глутница гладни вълци. Поиска да побегне, но се сети навреме, че в дупката е най-сигурното място.

-Не са вълци. Просто Луната се счупи.- промълви Заекът и в този миг осъзна, че това не е нещо, което става всеки ден.

Изскочи от дупката и се втурна през гората, викайки с всички сили:

-Хей! Ставайте сънливци! Луната се счупи! Луната се Счупи!

-Я, да млъкваш! Някои от нас имат нужда от сън.- чу се сърдития глас на Лисицата. -Какво си се развикал, като луд. Била се счупила Луната! Голяма работа! И без това не вършеше голяма работа.

-Как! Нима луната се е счупила? Ами сега, какво ще правим?- изскочи от храстите Сърната.- Не обичам безлунните нощи, когато всичко наоколо е черно. Страх ме е от тъмнината. Тъмнината е смърт и само вълците се радват на безлунните нощи.

-Счупила се е Луната? - появи се и Вълкът.- Не е честно! Ако не вия срещу Луната, как ще всявам страх в гората? Срещу кого ще вия сега!

-Теоретично погледнато, Луната не може да се счупи!- обади се Бухалът от стария дъб.- Луната може да избухне, да се разпадне или дори да падне върху Земята, но не може да се счупи!

-Помощ! Луната пада!- изкрещя Сърната и се втурна да бяха през храстите.

-Луната не пада, а се счупи!- реши да въведе ред Заекът.- Счупи се на хиляди парчета!

-А къде мислиш, че ще отидат парчетата, многознайко? Разбира се ще паднат на Земята!- смъмри го Бухалът.- Теоретично, това няма да стане веднага. Парчетата ще обикалят известно време на неустойчиви орбити и едва тогава ще паднат върху Земята. Това разбира се е чисто теоретично, при условие, че Луната може да се счупи. Само че, условието е грешно.

-Но, Луната се счупи!- извика Заекът.- Аз съм свидетел, а и виждате, че я няма на небето.

-Това не означава нищо! Свидетелите са недостоверни източници и са лесни за манипулация! Трябва....

-О! Престанете! - извика Лисицата.- Трябва да спя, а този шум ми пречи. Утре пак ще имам сенки под очите! Голяма работа, че някаква си Луна се е счупила!

-С дилетанти не говоря!- избуха Бухалът.- Всъщност Луната е много по-важна отколкото си представяте.

-Да! Така е! - изръмжа Вълкът.- Срещу кого ще вия сега?

-Моля за уважение и тишина!- не се предаде Бухалът.- Нека изследваме научно проблема! Луната наистина я няма на небето. Само че, не виждам парчетата от нея, което потвърждава теорията, че Луната не може да се счупи. Остават само думите на Заека, който твърди, че бил видял нещо и му се сторило, че Луната се е счупила.

-Не ми се е сторило! Наистина се счупи! Всъщност не видях, как се счупи, но чух шума. Никога преди не съм чувал такъв шум и веднага разбрах, какво се е случило. Погледнах нагоре и Луната я нямаше! Какви доказателства още ви трябват?

-Тишина!- събуди се и Мечката.- Кой беше този, който ме събуди? Ако разбера, ще го мачкам, докато заприлича на лист. Това ще стане през пролетта, де! Сега съм много уморена и трябва да спя... Да спя....

В гората за минута настана тишина, но щом чуха хъркането на Мечката, спорът отново започна.

-Щом няма парчетата, значи не се е счупила!

-Не са важни парчетата!

-Ами срещу кого ще вия сега?

-Сигурно парчетата са много малки и не можем да ги видим!

-Теоретично няма как всички парчета да са малки!

-Искам си Луната! Страх ме е!

-Стига глупости! Луната няма да липсва на никого и може би е добре, че се е счупила.

Спорът продължи още час, но студът и умората го прекъснаха. Спорещите се разпръснаха, оставяйки спора за утре и дори Заекът се прибра в дупката си. Притвори очи за миг, опитвайки се да заспи, но сънят не идваше. Тогава излезе навън и погледна небето, където ...

Там горе разпръсквайки тъмните облаци,Луната се усмихваше, както преди.

-Ох! - усмихна се Заекът.- Знаех си, че без Луна не може. Някой я е залепил отново. Трябва да го намеря и да му благодаря. Само че, това ще стане утре. Сега трябва да спя. Да спя....