-Това е принц, скъпа! - настояваше Царицата. -Истински принц от плът и кръв. Проверихме родословието му дванадесет поколения назад и всичките му прародители са от владетелско потекло.
-Принц е, да знаеш! - настоя и Царят. - Докато го бръснеше тази сутрин бръснарят го поряза и се убедих с очите си, че кръвта му е синя.
-Стига глупости!- тръсна коси Принцесата.- Родословието му проверявате и кръвчица сте му пуснали даже. Вместо това, да го бяхте погледнали. Груб, нахален, мръсен, без вкус и с отвратителни обноски.
-Но, скъпа!- възкликна Царицата.- Времената се промениха. Днес няма принцове на всяка крачка, за да имаш избор. Хиляди принцеси търсят принц с години и не могат дори да го зърнат, а на теб ти е дошъл на крака.
-Но той не е никакъв принц! Дори да е последният принц на света, никога няма да се омъжа за него. Какво от това, че времената са се променили? Принцовете са си принцове и трябва да са наистина такива. Днес никой не иска от тях, да се бият на турнири или да пазят златната ябълка от дракони, но все пак трябва да отговарят на елементарни изисквания.
-И аз това казвам, но никой не ме слуша!- съгласи се Царят. - Днес един принц, трябва да е богат. Трябва да има поне два замъка и да се вози на онези големите лъскави карети, дето все им забравям името. Точно, като този, дето ти иска ръката.
-Тате! - скочи Принцесата.- Аз съм принцеса, а не кифла. Досега ти обяснявах, защо този дето ми го хвалиш, не е никакъв принц!
-То, богатството се е важно!- намеси се Царицата.- Вие младите все хвърчите нависоко, защото сме ти осигурили всичко. Обаче съм съгласна, че за да е истински един принц, по-важно е да е красив, смел и силен. И да може да танцува е важно. Този дето те харесва, почти отговаря на критериите. Ако бях подбирала като теб още щях да търся.
-Не! Не и не!- почти се разплака Принцесата.- Вие не разбирате. Красотата не прави принца. Смелостта и силата също, а дали танцува, не ме интересува.
-А, какво те интересува?- ядоса се Царят.- Този не бил принц, онзи не ставал, все нещо не одобряваш. Кажи поне какво искаш, за да знаем какво да търсим.
-Ами....- започна Принцесата и се замисли.- Един принц, трябва да бъде внимателен и нежен. Трябва да ме разбира без думи. Трябва да ме кара да се усмихвам, когато ми е тъжно. Трябва....
Принцесата отново се замисли. Искаше да изброи още хиляди неща, но не намираше точните думи. Отиде до прозореца, погледна надолу и възкликна.
-Ето! Вижте долу един истински Принц с неговата Принцеса!
Царят и Царицата погледнаха през прозореца и не повярваха на очите си.
-Аз мислех, че истинските принцове отдавна не съществуват!-възкликна Царицата.- Мислех, че това са само герои от приказките, които ми разказваше баба ми.
-Няма никакво съмнение, че това е Принц. - почеса се Царят.- Е, този може да е последния! Вярно, че е истински, но сигурно е от някоя далечна страна, където времето е спряло. Я, чакай малко! Можем да попитаме принцесата откъде го е намерила и да намерим Принц и на теб.
Царят отвори прозореца и се покашля неуверено.
-Извинете, Принцесо.... Не зная името ви, но имам един въпрос, който не търпи отлагане. От къде намерихте истински Принц?
-Намерила ли?- засмя се Принцесата долу.- Не съм го намерила, защото всички знаят, че днес няма принцове. Освен моят принц, няма друг на света. Не съм го намерила, аз го създадох сама.
-Как?-попитаха в един глас Царят, Царицата и Принцесата.-Само не казвай, че си намерила жабок и си го целунала!
-О, не! Беше много по-лесно. Просто го срещнах и реших, че той е единственото нещо, от което се нуждая.
-А, аз те срещнах и реших, че ти си единственото нещо, от което се нуждая.- допълни Принцът и двамата продължиха по пътя си, без да се интересуват от нищо друго.
"Аз съм принцеса, а не кифла!"
ОтговорИзтриванеМного добро мото за млади момичета :-)