Можеш ли?

Навън слънцето блестеше примамливо в ясното небе, но това не можеше да излъже Жълтото коте. То знаеше, че зад вратата го чака студът и предпочиташе компанията на бумтящата печка. Излегнало се пред нея, Котето с досада наблюдаваше заниманията на малката Ема.

-Колко време ти трябва, за да признаеш, че не можеш да се справиш?- попита Котето.

-Мога!- тросна се Ема.- Просто ми трябва малко време и спокойствие.

Малката Ема час се беше захванала с една проста задача, но краят ѝ не се виждаше. От палтото ѝ се беше откъснало една копче и трябваше да се зашие, преди да излезе да играе навън.

Задачата беше елементарна, но работата не вървеше. Колкото и да не беше за вярване, малката Ема за първи път шиеше копче. Не, че не беше късала копчета досега. Правеше го всяка седмица и често дори не разбираше, къде и как е загубила копчето. Само че, досега копчетата се появяваха на мястото си още на следващият ден, без малката Ема, да има грижа за това.

Копчетата се появяваха, не с вълшебство, разбира се. Майката на Ема имаше грижата, всичко да е наред. Намираше ново копче и го зашиваше за минута на мястото му. Беше лесно, но днес някак беше пропуснала.

-Мога!- промърмори малката Ема.- Гледала съм стотици пъти, как мама го прави. Лесно е! Просто вдяваш конеца в иглата, връзваш края и започваш да промушваш иглата през плата и дупките на копчето. Ето така! Ох!

-Убоде ли се? Убоде се!- констатира Жълтото коте, дори без да отваря очи.- Казах ти, че не можеш, да се справиш.

-Защо да не мога?- попита Ема.- Лесно е и съм гледала много пъти, как си шият копчета.

-Гледала си, но между гледането и моженето има голяма разлика.

-Признавам, че е така, но освен, че съм гледала как се прави, аз зная, как да го направя.

-И това не е достатъчно!- отсече Котето.- Нали виждаш, че нищо не се получава?

-Ще се получи!- ядоса се Ема. -Ще се получи, защото аз го искам, а мама ми е казвала, че човек, може да направи всичко, ако го желае достатъчно.

-Може би е така, но не винаги!- претърколи се по гръб Жълтото Коте. - Желанието е важно за всичко, което правим, но и то не е достатъчно за моженето!

-Добре тогава, философче! Кажи какво е нужно, за да можеш нещо!

-Ами моженето е нещо, което или го имаш или не!- каза Котето и се замисли.- Всъщност ти изреди най-важните неща, които са в основата на моженето. Първо, трябва да си видяла, как се правят нещата. След това, трябва за знаеш, как да ги направиш и защо ги правиш. Трето, трябва да желаеш, да направиш нещо и то силно, за да се получи. Само че, това не е достатъчно. Може да си гледала, да знаеш и да желаеш, но да не можеш. Моженето е нещо повече и или можеш нещо, или не. Много хора казват, че могат нещо, защото са гледали как става, зная как и го желаят. Само че, едва когато наистина опитат, тогава разбират, дали наистина могат. Без да опиташ, няма как да разбереш.

-Значи, когато опиташ нещо, чак тогава разбираш дали го можеш? Значи в правенето е истината? Например шивачът шие всеки ден и затова може да шие. Ковачът кове всеки ден и затова може да кове.

-О, не!- засмя се Котето.- Бъркаш професията с моженето. Познавам шивачи, дето не могат да шият, ковачи, които не могат да коват и дори котета, които не могат да ловят бели мишки.

-Прекаляваш!- ядоса се Ема.- Колко пъти съм ти казвала, че тук няма да ядеш никакви мишки? Нито бели, нито сиви!

-Аз не ям мишки!- изчерви се Котето.- Поне не ям мишки често, а това е повече, отколкото може да се изисква от едно жълто коте. Всъщност говорех за друго. Аз мога да ловя бели мишки. Мога го откакто се помня и това е! Не съм гледало, не съм се учило, а и никога това не е било от най-важните ми желания, но го мога. Мога го и толкоз! А ти не можеш да зашиеш това копче!

-Мога!- засмя се Ема и скъса конеца.- Ето направих го! Погледни, де! Копчето е зашито здраво и вече никой не може да ми каже, че не мога да шия копчета.

-Добре, де....- прозя се Жълтото коте.- Можеш го. Сега ме остави да почина.

-Не! Сега излизаме навън и ще направи снежен човек! Ти нали вчера каза, че можеш?

-Е, добре де! Излъгах. -изчерви се Котето.- Не мога да правя снежни човеци! Всъщност може би мога, но никога не съм опитвало и нямам желание да опитвам. Ти ако искаш излез и опитай, пък аз ще остана тук и ще правя нещо, което наистина мога. Ще се грея пред печката и ще мъркам. Трябва да опиташ и ти някой ден. Не вярвам, че го можеш, но докато не опиташ, няма как да разбереш. Нали?