Облачно време

Един ден Таралежът се разхождал в гората и се любувал на хубавото време. Било в средата на зимата, но слънцето припичало, сякаш пролетта вече била дошла. Събудени от топлината навред горските животни излизали от топлите си дупки, а птиците пеели и пеели.

Денят бил толкова хубав, че Таралежът не искал никога да завършва. Обикалял пътека след пътека и поляна след поляна, докато срещу него изскочил Заекът.

За разлика от всички наоколо, Заекът изглеждал в лошо настроение. Погледът му бил унил, а козината настръхнала, все едно не топло слънце греело на небето, а снежна буря вилнеела в гората.

-Хей! - възкликнал Таралежът.- Какво ти става Зайо? Каквито и грижи да имаш, опусни се и се порадвай на топлото слънчево време.

-Слънчево ли?- възкликнал Заекът.- Къде видя това слънце бе, Ежко? Това е най-студеният и облачен ден, от началото на годината.

-Ама слънчево е, Зайо!

-Облачно и студено е!

Таралежът се стреснал, но решил, че няма да остави лесно Заекът да му развали настроението.

-Бъркаш, Зайо! Не не си прав! Погледни настроението на животните в гората. Погледни небето и слънцето, което блести, сякаш вече е пролет. Ще се убедиш, че днес е най-хубавият слънчев и топъл ден за цялата зима.

-Не искам да гледам небето! - отсякъл Заекът.- Не ми трябва да го гледам, за да установя, че е облачно и студено. Виж другите животни ги видях, но не виждам да са в добро настроение. Няма причина да са в добро настроение в днешния облачен ден.

-Погледни Лисицата, Зайо! Цялата сияе от щастие, а кожухчето и блести на слънцето, сякаш е златно.

-Хм! Аз не виждам злато в кожухчето ѝ! Виждам, че е оцапано с кръвта на мишлетата, които изяде тази нощ. По-добре ти погледни Мишката и я попитай, дали днес е слънчев ден за нея.

-Не, това е различно! Погледни Невестулката, Зайо. Припича се на слънце и е толкова щастлива!

-Не ме интересува Невестулката! По-добре ти виж, Къртицата. Сутринта Невестулката я е е изгонила от дупката ѝ. Остават няколко часа до залеза, а тя няма дом. Нима наистина твърдиш, че това е слънчев ден за Къртицата? Казвам ти, че днес е облачен и мразовит ден и е така.

Таралежът се огледал за друг пример. Видял Свраката, която била кацнала на върха на едно дърво и се сетил, че вчера тя била изпразнила зимния склад на Катеричката.

Видял Вълка дремещ на припек и се сетил, че преди два дни бил изял малкото на Сърната.

Картината се променила и накъдето и да погледнел, вече не виждал слънчевите лъчи. Вдигнал глава към небето, но там вместо слънцето, се сбирали тъмни облаци.

-Прав си, Зайо!- въздъхнал Таралежът.- Днес е облачен ден и толкова студено не ми е било тази зима. Прав си, че е облачно, но си мисля за друго. Мисля се, дали пролетта, ако някога дойде, ще разпръсне тези облаци. Мисля си, дали ако отворим очите си за цялата мъка в гората, слънцето утре ще изгрее отново. Мисля си....