Границите

-Спри!- извика малката Ема.

-Защо? - попита Жълтото коте.

-Защото не е хубаво, да се промушваш през оградата. Пък и за какво ти е? Имаш цял двор за игра, а ако не ти е достатъчно можем да излезем и на улицата.

-Не искам на улицата!- намуси се Котето.- А в двора познава всяко камъче, тревичка и цветенце. Скучно е! Какво толкова ще стане, ако отида за малко в съседската градина?

-Може и нищо да не стане. Може дори, съседът да не забележи, че си било там, особено ако не направиш някоя пакост. Само че, не е хубаво. Това си е негов двор и ако искаше неканени гости, нямаше да сложи ограда.

-И какво като има ограда?- засмя се Котето.- В оградата има достатъчно дупки, за да се промуша през тях. Просто ще отида там за малко, а после ще се върна, без никой да разбере.

-Не! Няма да отидеш! Нима не разбираш? Оградата не е нещо с дупки за промушване, а граница, която не трябва да преминаваш.

-Хм!- замисли се Котето.- Разбирам! Граница, която не трябва да преминавам. Дори да я няма оградата, границата си е там. Това е, както когато ми казваш, че не трябва да ям бели мишки.

-Не трябва да ядеш никакви мишки! Нито бели, нито сиви, нито дори измислени!

-Добре, де!- отвърна Котето.- Разбрах и без да викаш. Този свят не ми харесва. В моят няма граници на всяка крачка. Има такива, които наистина са важни, но са малко. Всъщност кой определя границите в този свят?

-Ами не зная.- замисли си Ема.- Някои от тях определям аз. Други определят родителите ми, а оградата например е граница, която е определил съседа.

-Искаш да кажеш, че във вашия свят всеки може да определя граници? Решаваш да забраниш нещо и си определяш граница, без да се интересуваш от мнението на другите? Че това си е хем диктатура, хем анархия.

-Е, не е точно така! Наистина всеки може да определи граници, но те са нужни и полезни!

-Дали?- усмихна се Котето.- Границите може да са полезни за този, който ги определя, но не и за другите. Може да не са полезни за никого, дори за този, който ги определя. Не е хубаво, когато някой определя граници, които другите трябва да спазват. Просто ви трябва друг подход.

-А нима има друг начин?

-Има! В моят свят също има граници, но там нещата са различни. Не определяме граници, които друг трябва да спазва. Просто всеки определя своите граници. Определя ги, така че да не се пресичат с границите на другите и всичко е наред. Освен това, никога не поставяме граници, които са вечни. Всеки се променя.. Тогава, просто преглежда границите, които си е определи и ги променя, ако е нужно.

-Аха! Също както да сменяваш отеснелите стари дрехи. Би било хубаво и аз да мога така. Има граници, които не харесвам и не разбирам, но съм длъжна, да ги спазвам, защото така трябва.

-Така трябва, не е никаква причина. Границите трябва да се спазват, само ако си убедена, че са за нечие добро. За твое или за доброто на някой друг. Всички други граници са изкуствени.

-Сигурно е така, но съм свикнала да спазвам всички граници. Така са ме учили, пък и как да разпозная кои граници са добри и кои са изкуствени?

-О, това е най-лесното нещо.- засмя се Котето.- Просто вярвай в себе си. Вярвай в себе си и си спомняй, че никоя граница не трябва да е вечна. Вярвай в себе си и си спомняй, че никоя граница не трябва да пресича границите на другите хора. Вярвай в себе си и когато определяш някоя граница и когато я прекрачваш. В началото ще ти бъде трудно. Ще се колебаеш често, но ще се научиш. Просто вярвай в себе си.