Много сме

Слънцето изгря и лъчите му обагриха в червено двете армии, изправени една срещу друга. От няколко дни армиите се дебнеха, изучаваха и изпитваха внимателно търпението и силите си. Днес най-после битката, щеше да започне.
Поне така беше решил Великият пълководец, водещ армията разположена на малкия хълм в средата на полето. Беше се допитал до многобройните си съветници, до звездите и до една стара врачка, която много познаваше на боб. Всички единодушно бяха казали, че днес ще е денят на битката.
Само че, точно на днешния ден, Великият пълководец се успа. Цяла нощ работи над плановете за решителната битка, но не беше в добро настроение и работата не спореше. Шумат от вражеската армия се чуваше през стените на палатката и през няколко минути, звън на оръжие или заканителни викове го стряскаха.
-Нека викат!- мърмореше си Великият пълководец. - Нека блъскат щитове и мечове. Тази нощ, ще им бъде последна! Утре ще ги разбия и ще изтрия армията им от лицето на земята! Ще направя най-великия план за битка, който е създаван в човешката история, а моите храбри воини, ще го приложат в действие.
Великият пълководец, запуши ушите си с два големи лешника и продължи упорито да работи над плана си. Внимаваше, да не пропусне нито една подробност и да изчисли точния момент на всяко действие.
Привърши малко преди да изгрее Слънцето и доволен и уморен полегна за минутка. Заслужаваше малко сън, защото беше създал наистина велик план. Победата беше гарантирана.
Когато се събуди, слънцето вече беше високо в небето. Плисна шепа вода на лицето си, грабна плана и се втурна навън. Не облече дори доспехите си, защото нямаше нужда. Имаше най-великия план, а друго не му трябваше.
-Така! Браво, юнаци! Виждам, че изгаряте от нетърпение, да започнете битката. Лицата ви са малко бледи, но това не е проблем. Днес ще разбием врага, защото имам най-великия план. Победата със сигурност ще е наша!
Силни викове огласиха малкия хълм:
-Много сме! Силни сме! Победата ще бъде наша! Победа! Победа!
-Юнаци, нека да започнем!- извика Великият пълководец.- Хиляда души още сега, да се врежат във вражеската армия! Нека се бият като лъвове! Няма значение, колко от тях ще загинат, важното е да вървят само напред. Напред! Не чувам гласовете ви!
-Много сме! Силни сме! Победата ще бъде наша! Победа! Победа! - изрева армията и хилядата воини потеглиха напред.
-Юнаци!- продължи Великият пълководец. - Днес променяме хода на историята. Това е последната битка и ние ще я спечелим. Не ви чувам!
-Много сме! Силни сме! Победа! Победа!
-Тази нощ направих велик план за битка. Никой не може да го направи, като мен. Докато противникът се занимава с хилядата воини, нашата конница, ще заобиколи и ще атакува отляво. През това време, в центъра ще тръгнат нови хиляда воини. Докато противникът се занимава с конницата ни, още хиляда души, ще го атакуват отдясно. Това ще обърка съвсем вражеските редици и тогава ще ударим право в центъра, където няма да са подготвени, да ни посрещнат. Ще очакват някакви хиляда воини, а ние ще ударим с цялата си мощ. Не ви чувам!
-Много сме! Силни сме! Победа! Победа!- колебливо се обади един глас, но никой не го подкрепи.
-Хей! Какво става? - ядоса се Великият пълководец.- Събудете се! Хайде! Много сме! Силни сме! Победа! Победа!
-О, Велики пълководецо!- прекъсна го първия му съветник и се просна по очи пред него.
-За викане, ще викаме, само че.... Само че, ние нямаме конница. Освен вашия кон, в армията не е останал нито един. Нямаме и още хиляда воини, нито пък още хиляда. Цялата ни армия наброява хиляда воина. Наброяваше, де. Нали вече тръгнаха срещу врага.
Великият пълководец отвори уста и замръзна. Лицето му се обагри в червено, но скоро се засмя.
-Няма проблеми!- може да нямаме армия, но имаме най-великият пълководец на света. Отивам да направя нов план. А вие викайте! Викайте силно! Хайде! Много сме! Силни сме! Победа! Победа!
-Много сме... Силни сме... Победа... По....

Няма коментари:

Публикуване на коментар