Средното царство

Имало едно време едно царство. Никой не помни къде точно се е намирало то. В старите хроники се споменава, че царството от юг и запад граничело с Горното царство, а от север и изток с Долното царство, но както може би се досещате, никой не се е сетил, да запише, къде точно се намирали и тези царства.

Както сигурно се досещате, царство което се намира между Горното и Долното царство, няма начин, да се е наричало по друг начин освен Средното Царство.

Така и се наричало това царство, но името му не идвало от съседите, а от навика на жителите му, винаги да търсят средното положение. Вярвали, че това е най-добре за царството и за самите тях. Вярвали, че многото добро, не е на добро, защото някой можел да им завиди. Знаели, че многото лошо пък хич не е на добро и се стараели, да го избягват.

Животът на жителите на Следното царство, не бил лек. Не бил прекалено лош, нито пък прекалено добър, но да поддържаш средно положение във всичко, изисква немалко усилия. Всъщност да развалиш нещо или да го направиш добре, често пъти е по-лесно, отколкото да балансираш в средата.

Не бил лесен живота на жителите на Средното царство, но те се справяли. Справяли се много години с това и за повечето неща имали готови решения.

Например, ако някой от жителите на царството станел прекалено богат, те го изгонвали. Пращали го в Долното царство, където всички били богати. Ако пък някой изпаднел в бедност и не можел, да поддържа средния стандарт, изгонвали го в Горното царство, където повечето хора били бедни и това не правело впечатление.

Ако в Средното царство се раждал някой прекалено умен, изгонвали не само него, а и цялото му семейство, без значение дали в Горното или в Долното царство. Не го оставяли нито за ден.

Ако някой пък бил прекалено глупав и него гонели. Гонели и ако някой можел да пее прекрасно или пък пеел прекалено фалшиво. Гонели и ако някой бил майстор в занаята си или пък бил пълен некадърник.

Гонели всеки, който не се вписвал и отклонявал изградения образ на средното.

Законите в Средното царство, също били написани с една единствена цел- да поддържат златната среда. Никой не можел да вдигне прекалено висока и голяма къща. Забранено било и да се строят къщи, които били прекалено ниски и малки. Пътищата трябвало да бъдат нито широки, нито пък прекалено тесни.

Хората от Средното царство се дразнели от всичко, което не било средно. Всичко което не се вписвало в средното, трябвало да се промени или премахне.

Опитали дори и природата си да променят. Да направят високите планини по-ниски, а ниските по-високи. Копаели канали и отвеждали водите на големите реки към коритата на малките. Отказали се не защото успели, а защото усилията, които се налагало да влагат, били очевидно много над средните.

Така било в Средното царство. Всичко в него било средно, а което не било, нямало място в него.

Живеели си хората в царството. Средно добре и средно зле, средно щастливи и средно нещастни. Живеели си както били свикнали от векове и може би така щяло да бъде още много векове.

Само че, един ден по незнайни причини, Царят на Горното царство си скарал с Царя на Долното царство. Царят на Долното царство пък веднага обявил война на Горното царство.

Събрали войските под знамената двете царства, но битката нямало как да се проведе. По средата между двете царства се намирало Средното царство. Нямало как да преминат през него, без да го привлекат на своя страна.

Тогава в столицата на Средното царство пристигнали пратеници. Горното царство, предлагало богати дарове, ако станели негов съюзник и пропуснели войските му.

-Не ни трябват дарове, особено пък богати!- рекли хората от Средното царство.- Ако ги приемем, ще вземем да забогатеем много. Добре ни е сега!

Долното царство, предложило да се разплати в земя. Обещало половината от земята на Горното царство, ако станели негов съюзник.

-Не ни трябва земя!- отвърнали хората от Средното царство. Ще вземем да станем прекалено голямо царство, а това не е хубаво.

Само че, пратениците не си тръгвали. Предлагали все нови и нови неща и хората от Средното царство се видели в чудо. Цял месец умували какво да сторят, та хем да не обидят двете царства, хем да си останат Средното царство.

Умували, умували и накрая измислили. Решили да приемат за съюзник и двете страни и да пропуснат и двете войски. Така щели да си останат в средно положение, както подобава на едно старо и уважавано Средно Царство.

Войната започнала, но скоро приключила. Армиите на Горното и Долното царство, навлезли в земите на Средното. Преминали ги бързо и се срещнали в средата, но битката така и не се състояла. Нямало смисъл да воюват помежду си, след като без битка били получили по половин царство. Вярно, че новите им територии не били нещо особено, но пък не били и чак толкова лоши. Били средна работа, но това лесно можело да се промени.