Блатото

В едно царство царувал един много лош цар. Царувал година, царувал две, а на третата на хората в царството свършило търпението и го свалили от трона. Свалили го и го хвърлили в едно блато близо до двореца, а после го изгонили от царството.

Царството останало без цар, а без цар едно царство не е царство. Затова хората се събрали и след дълги спорове, избрали един от тях за нов цар.

Новият цар започнал да царува, но не минал и месец и хората, започнали да недоволстват отново. Разбрали, че били сбъркали с избора и веднага взели мерки. Смъкнали новия цар от трона и по традиция го хвърлили в блатото. Окаляли го до уши, а след това пристъпили към нов избор.

Този път умували повече, но скоро разбрали, че отново са сбъркали. Новият цар не ставал за тази работа и го сполетяла съдбата на предишните. Смъкнали го от трона и го окаляли в благото.

Същото се случило и със следващия цар, а също и с по-следващия. Много хора се изредили на трона, но всички рано или късно се оказвали в блатото.

Минала година, минала втора, но хората в царството все не успявали, да подберат подходящ човек за трона. Изредили се много хора, но всички свършвали в блатото.

След като свалили поредния цар, хората се събрали за нов избор. Само че, този път изборът бил труден. При предишните избори много хора, дори сами се кандидатирали за трона, но вече никой не искал да става цар.

Дълго умували хората. Спорили, карали се, но без резултат. На няколко пъти избирали някого, но той се отказвал на мига. Нов цар нямало, а царство без цар, не е царство.

Накрая, решили да предложат трона на бившия царски шут. Бил добър човечец, пък и малко глуповат, та се надявали, че няма да откаже трона.

Само че, шутът се запънал като магаре на мост. Не помогнали молбите, а и на заплахите не се поддавал. Глуповат бил, но знаел съдбата на всеки, който ставал цар.

Три дни го увещавали и три дни той отказвал, но на четвъртия най-накрая приел. Помоли само, преди да му сложат короната, да го заведат за малко до блатото.

Никой не разбирал защо иска това, но го завели, както пожелал.

Щом се озовал на брега, шутът се отскубнал от стражите и се хвърлил в блатото. Цамбуркал в вътре, докато се покрил с кал от главата до петите. После излязъл на брега, усмихнал се доволно и рекъл:

-Готово! Сега вече съм готов да стана ваш цар! Кога започвам?