От седмица платната висяха отпуснати. Нямаше вятър, нямаше дори и кратък повей, който да донесе поне за миг прохлада.
Цяла седмица без вятър... Само жега и тишина. Тишина нарушавана само от хъркането на капитана под опънатия чадър зад руля и скърцането на песъчинките между зъбите на екипажа.
– Капитане! – чу се гласа на юнгата и хъркането престана. – Капитане! Бих искал да кажа нещо!
– Казвай, юнга! Казвай и не се колебай! Намираме се на свободен и демократичен кораб и тук всеки може да казва, каквото си ще! Кълна се в небесата, че докато съм аз капитан, няма да позволя на никого, да оспори това ви право.
– Зная, капитане, но това не е най-важното сега. Според мен, фатално сме объркали курса! Вече няколко пъти споменавам това, но вие се правите, че не ме чувате.
– И защо да те чувам? – засмя се капитанът. – Ти си още пале с жълто около устата. Какво разбира главата ти от корабоплаване? Освен това, никъде не е казано, че трябва да те слушам. Гарантирано ти е правото да говориш, но не и това, че някой ще те слуша!
– Разбирам, че съм най-младия и неопитния тук, капитане! Само че, този път това което казвам, не е само мое мнение. Целият екипаж е на мнения, че курса е грешен!
– Целия екипаж ли? – изръмжа капитанът. – Хм! Всъщност няма проблеми. Ние сме свободен и демократичен кораб и всеки може да има свое собствено мнение. Стига разбира се, да не се бърка в работата на капитана. Дали курсът е правилен или не, мога да кажа само аз. С това, смятам въпроса за приключен.
– Не е, капитане! – развикаха се матросите. – Този път, това няма да мине! Съгласете се, че не е нормално кораба ни да се намира насред пустинята, без наоколо да има и капчица вода. Не е нормално от месеци да стоим на едно място, в очакване на вятър. Дори и да дойде вятърът най-много да ни затрупа с пясък, както направи това при предишната буря. Не сме се преместили и метър напред, откакто попаднахме тук. Съгласете се, че това не е курса, който ще ни изведе отново на вода.
– Я млъквайте! Какви сте вие, за да ми казвате, кое е нормално и кое не? Аз пък ви казвам, че се движим по курса, който аз съм задал! Наистина не всеки ден кораб попада в пустинята, но сами знаете, че не съм само аз виновен за това. Сега обаче сме тук. Движим се по точен курс и съм сигурен, че някой ден, ще усетите промяната. Освен това, аз съм вашият капитан и няма да търпя неподчинение.
– Не е неподчинение, капитане! – скочи юнгата. – Нима не разбирате? Тревожим се за кораба и за живота си. Искаме повече информация. Искаме да участваме в спасението на кораба и протестираме срещу някои ваши действия, които не се харесват на екипажа.
– Протестирате ли? Хм! Ами защо пък не? Намираме се на свободен и демократичен кораб и всеки може, да си протестира колкото иска. Стига да изпълнява заповедите ми, разбира се! И кое от моите действия не ви е харесало, нищожества такива?
– Ами... – пристъпи напред готвачът. – Назначихте стария боцман отново на същата служба. Нима мислите, че сме забравили, как същият, пиян до козирката докато беше на вахта, се отклони от курса и вкара кораба в окото на тайфуна, който не захвърли тук?
– Хм! Има известна истина в думите ви, но боцманът е професионалист. Има опит, а и на кораба отдавна няма ром. Времената са такива, че изискват нестандартни решения и това е едно от тях. Не ме интересува, дали ви харесва! На мен например не ми харесват гозбите на готвача, но го търпя. Връщайте се по местата си и ме оставете на мира!
– О, не! Този път няма да се откажем, капитане! Искаме промени и ги искаме още сега! На първо място искаме нов капитан! Искаме вашата оставка!
– Е, може да искате всичко. Нали сме на свободен и демократичен кораб и всеки може да си иска, каквото реши. Само че, нека ви напомня, че аз съм законно избрания ви капитан. Вие ме избрахте и ще е безотговорно от моя страна, да предам доверието, което ми гласувахте. Така че, никаква оставка няма да видите, докато не стигнем до първото пристанище.
– Но, капитане! Знаете, че изборите бяха фалшифицирани. От екипажа само боцманът гласува за вас и ако не бяха скорпионите, никога нямаше да бъдете капитан. Не мислим, че от техните гласове трябва да зависи бъдещето ни. Те никога не са били част от екипажа!
– Не са били, но вече са! Щом са на борда имат право на глас, както всички останали. Вярно, че не се задържат дълго тук, но сме на свободен и демократичен кораб и всеки може да се качва на него или напуска свободно. Да! Това е свободен и демократичен кораб и понеже съм добър капитан, ще ви дам една възможност. Ако мнозинството от вас ми посочи определен курс, аз без колебание ще поема по него. Имате един час, за да се разберете. Други отстъпки от мен няма, да видите. Оставка ви се приискало? Ще видите оставка на кукуво лято!
Матросите решиха да не губят време. Прибраха се в трюма на сянка и започнаха обсъждането на новия спасителен курс.
– Аз мисля, че трябва да поемем на север!
– О, не! Първо на юг- югоизток, а след това на юг- югозапад!
– На изток!
– На запад!
– На юг!
– На право...
Спорът се превърна в караница и капитанът доволно се усмихна. Намести се удобно и се приготви за редовната си следобедна дрямка.
– Капитане! – беше юнгата. – Капитане, аз мисля, че ако слезем от кораба и продължим пеша, за час ще стигнем до оазиса, който се вижда от мачтата!
– Глупости! – отвори едното си око капитанът. – Нали ако слезем от кораба, аз повече няма да съм капитан. Но ти върви! Ако искаш тръгвай. Намираме се на свободен и демократичен кораб и всеки може да слезе от него, когато си иска. Няма да съм аз човекът, който ще ограничи това ти право! Върви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар