Лудитите

През 19-ти век в Англия възниква едно интересно движение. Участниците в него са наричани лудити, на името на митичния си предводител Нед Лъд или крал Лъд, за когото се вярвало, че също като Робин Худ живее в Шуруудската гора.

Лудитите вярвали, че новите и по-съвършени и автоматизирани тъкачни станове, които можели да се обслужват от персонал с ниска квалификация са единствената причина, да останат без работа. Много фабрики са били изгорени, а лудитите дори са влизали и в битки с редовна армия.

В крайна сметка, бунтовете са били потушени, като нито са спрели развитието на промишлеността, нито са подобрили положението на участниците в тях.

В цялата история за мен по-интересно е не самото унищожение на машините, а грешното определяне на виновниците за бедственото положение на хората.

Подобни унищожителни бунтове е имало и в други части на света. Нарочването на техническия прогрес, като виновник е лесно. По-лесно е да се разруши една машина, да се изгори фабрика или склад, отколкото да се променят сбърканите обществени отношения.

Само че, времето на подобни неща е минало. Минало е още в 19-ти век и началото на 20-ти.

Поне така си мислех, докато не прочетох :

КНСБ плаши със стачка и трошене на фотоволтаици

Годината е 2013, но така нареченият синдикат не разбира това. Прави се, че не разбира, че фотоволтаиците не са виновни за ниската цена на въглищата.

Прави се, че не разбира, че фотоволтаиците не са виновни за примитивните условия на труд и мизерното заплащане на труда на миньорите. За това са виновни най-вече самите синдикати.

Така че, ако има нещо, което трябва да се чупи, това определено не са фотоволтаичните централи.