Един мисионер попаднал на безлюден остров, населен с първобитни и жестоки диваци. За негов късмет, не го убили изяли веднага. Затворили го в клетка, а вождът на племето го показвал на гостите си с гордост. Никой от другите вождове нямал такъв странен пленник и всички му завиждали.
Мисионерът нямало от какво да се оплаква. Хранели го редовно, а след месец го пуснали, да се разхожда свободно в селото и да прави каквото иска. Не можел да напусне островът, а ако напуснел селото рискувал, да го плени друго племе, което можело, да реши да опита вкуса му.
Свикнал той с живота сред диваците, понаучил езика им и обичаите и започнал на свой ред да ги учи. На първо място искал, да промени нравите. Говорил им при всяка възможност, а те го слушали внимателно, но продължавали да си живеят, както до сега.
Тогава мисионерът решил да промени първо вожда на племето. Всички го слушали и му се подчинявали, без да задават въпроси. Отишъл при него и започнал, да го убеждава.
-Не може да живеете повече така, вожде! Нямате срам, да ходите без дрехи. Това е грях! Нямате срам, да се храните, като животните направо с ръцете си. Това е грях! Нямате срам, да се храните с човешка плът! Това е най-големия грях! Срам ме е заради вас! Трябва да се промените, защото не мога и не искам, да изпитвам срам от всяко ваше действие.
В езикът на племето нямало думата срам. Вождът обаче ценял пленника си и не искал да го загуби.
-Това, което наритате срам, болест ли е?- попитал той.
-Не е болест, но е много по-лошо!- отвърнал мисионерът.
-О! Сигурно този, който страда от срам, има температура и треска? Както, когато в някой се всели лош дух от блатата?
-Е, не е точно така, но бузите на човек се зачервяват и не мисли за нищо друго, освен как да премахне причината за срама.
-Сигурно страдащият трябва да е на легло?
-О, не! Човекът страда душевно, но леглото ме би му помогнало.
-Душевно ли? Сигурно Духовете отнемат разума му и той не знае, какво говори и върши?
-О, не! Разумът на човек му помага, да осъзнае срама. Само че, страда и сърцето му се свива.
-Разбирам! Тази болест наречена срам, удря хората в сърцето без предупреждение. Повяла ги без предупреждение. Вървят си, хранят се, веселят се и в един миг сърцето спира и духът му отива при тези на предците му.
-О, не! От тази срам не се умира, но страданията са ужасни.
-Да не би, по тялото да излизат гнойни рани, които никога не зарастват?
-Не! Раните, които не зарастват са само в душата на човека!
-Хм... -замисли се вождът.- Щом от тази болест не се умира и тялото не страда, няма от какво да се притесняваме. Дори да я прихванем, не е голям проблем. Сигурен съм, че и на теб ще ти мине скоро.
-О, неразумни дивако!- ядосал се мисионерът.- Срам нямате, но поне страх от Бога, трябва да имате! Той ще ви накаже за всичките ви дела. Ще горите в огъня на пъкъла до края на света!
-Хм... - стреснал се вождът.- Този дето го спомена, Бог де, той сигурно е велик владетел?
-Той е владетел на целия свят! Владетел на телата и душите, на живите и на мъртвите.
-Аха... Сигурно е по-могъщ и от вожда на планинското племе, на когото всички племена на острова плащат данък?
-По-могъщ ли? Бог е несравнимо по-могъщ. Може да унищожи, не само някакъв си вожд, а и острова ви. Той е създал Земята и всичко на нея и може да я унищожи само за миг!
-Хм...- замисли се отново вождът.- Щом е толкова могъщ, не е хубаво да го гневим. Ще кажа на племето да те слуша повече. Ще облечем дрехи и ще се храним с твоите смешни прибори. Само с яденето на хора, ще е трудно. Ако можем да се спазарим с твоя Бог, поне веднъж месечно да си затваря очите, обещавам, че ще му оставяме най-вкусните парченца. Нали ще се спазариш? Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар